Определение № 196 от 27.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1829/2013 г.

Производство по чл. 278 ГПК. Обжалвано е определението на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение от 22.01.2013 г. по гр.д. № 917/2012, с което е оставена без разглеждане молба за отмяна по чл. 304 ГПК на влязлото в сила решение от 16.03.2012 г. на Монтанския районен съд по гр.д. № 476/2011, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Недоволна от определението е жалбоподателката П. М. Ц., която го обжалва в срок, като счита, че молбата за отмяна е допустима и основателна, тъй като тя е обвързана от решението, но не е била кнституирана като страна по делото. Ответникът по молбата М. П. Ц. взема становище за уважаване на молбата. Ответниците по молбата Е. П. И., Е. К. Д., Л. К. Д. и С. К. Д. не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е първоинстанционно, постановено е от състав на Върховния касационен съд и с него се туря край на производството по отмяна, намира че то подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Частната жалба е подадена в срок и е редовна. За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че молителката, която не е била конституирана като страна по делото, не е обвързана от постановеното съдебно решение. Правилно съдът е приел, че молителката е сънаследница на ищеца по предявения иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и също правилно е приел, че предявеният иск е отхвърлен, тъй като ищецът не е доказал местоположението на притежаваните от неговия наследодател недвижими имоти и обстоятелството, че те се застъпват с възстановени на ответниците недвижими имоти, намиращи се в урбанизирана територия съгласно проектните скици, без да са издадени съответните удостоверения и скици по чл. 13, ал. 4 – 6 и чл. 13а ЗСПЗЗ. Неправилно обаче съдът е приел, че молителката не е обвързана от постановеното решение. Съгласно т. 3 ТР № 1 от 1997 г. По гр.д. № 1/1997, ОСГК предявяването на иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ от един от наследниците е акт на обикновено управление за защита на общи права. Те произтичат от факта на притежание на земеделската земя от наследодателя към момента на включването и в селскостопанските организации. С решението на съда по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ този факт се установява еднакво и ползува всички наследници, дори и да не са участвували в производството. Като не е съобразил обстоятелството, че предявеният иск е отхвърлен поради недоказаност на общи факти съдът е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а делото – върнато за разглеждане на молбата за отмяна и постановяване на решение по съществото на делото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение