Решение № 6005 от 02.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 999/2026 г.
ВАСПето отделение02.06.2026 г.докладчик Еманоил Митев
Диспозитив
ОСТАВЯ В решение № 38920 от 23.11.2025 г., постановено по адм. дело № 7156/2025 г. по описа на Административен съд – София град. ОСЪЖДА Т. А., да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните – Хасково, сумата от 75 /седемдесет и пет / евро, разноски по делото за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ секретар: Членове: /п/ ДИАНА ДОБРЕВА /п/ ЮЛИЯ КОВАЧЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. А., чрез процесуален представител-адв. Георгиев, против решение № 38920 от 23.11.2025 г., постановено по адм. дело № 7156/2025 г. по описа на Административен съд – София град/АССГ/. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения излага в касационната жалба. Моли за отмяна на обжалваното решение и отмяна на обжалвания административен акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – Главен инспектор в отдел „Контрол на храните“ в Областна дирекция по безопасност на храните/ОДБХ/-Хасково, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсулт. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Т. А. срещу Разпореждане за насочване на храни № 26052-02/29.05.2025г., издадено от главен инспектор в отдел „Контрол на храните“ – ОДБХ-Хасково. С акта е разпоредено унищожаването на 13 кашона млечни продукти/ 300кг/ и 20 кашона с овчи опашки- 700 кг. Причините за унищожаването са, че стоката е без придружаващи документи за произход, без етикет на български език, като се транспортират при нетемпературен режим. Въз основа на констативен протокол от 29.05.2025г. и акт за установяване на административно нарушение № 107-2025г. от 29. 05.2025г., съставени от инспектори „Контрол по храните“ при ОДБХ-Хасково на 29.05.2025 г. при извършена проверка е установено, че Т. А. извършва дейност по дистрибуция / по смисъла на §11т.6 от ДР на Закона за храните/ на храни, изразяваща се във внос, транспорт и съхранение с цел продажба. При проверката е констатирано, че на 29.05.2025г. А. е внесъл от Република Турция през ГКПП „Капитан Андреево“ в Република България храни от животински произход ,без документи за произход, без етикети на български език и с нарушена хладилна верига на съхранение, а именно овчи опашки, в общо количество 700кг и млечен продукт- йогурт, в общо количество – 300кг, които се съхраняват в автобус с рег. № 34 MFF 137. С оспореният акт е разпоредено насочване на хранителните продукти за унищожаване. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че обжалваното разпореждане е издадено от компетентен орган, в предвидената писмена форма, с посочени фактически и правни основания, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и в съответствие с материалния закон. По отношение прилагането на материалния закон съдът е приел, че се касае за мярка по см. на чл.138,§2, б. „ж“ от Регламент /ЕС/ №2017/625 – разпореждаща изземване, изтегляне, преместване и унищожаване на стоки, а именно „ насочване на храни за унищожаване чрез обезвреждане в предприятие за преработка на странични животински продукти“, както и императивът на чл.46,ал.1,т.2 от Закона за управление на агрохранителната верига/ЗУАХВ/- да бъдат унищожени храни от животински произход, когато за същите се установи, че нямат установен произход, не са етикирани на български език, съхранявани са при неподходящ режим. Решението е правилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че разпореждането е издадено от компетентен орган- д-р Р. С. изпълняваща длъжността "Главен инспектор" в отдел "Контрол на храните" в ОДБХ-Хасково и в същото време е официален ветеринарен лекар в направление "Контрол на храните" –Хасково с нарочен административен акт - Заповед ОСПД-Н-1563/14.12.2023г. След като д-р С. несъмнено е официален ветеринарен лекар в направление "Контрол на храните" към ОДБХ – Хасково/ с рег. № 26052/, компетентността й да издава разпореждане за насочване на храни за унищожаване произтича от разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от ЗУАВ. За издаването на разпореждане по чл. 46 от ЗУАВ от официален ветеринарен лекар не е необходимо на същия да са делегирани правомощия с изричен акт – заповед или договор по смисъла на чл. 8, ал. 2 от ЗУАВ, тъй като е налице изрична разпоредба - чл. 46, ал. 1 от ЗУАВ. С разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 1 - т. 6 от ЗУАВ са предвидени шест хипотези, в които официалният ветеринарен лекар може да издаде разпореждане за унищожаване на храни от животински произход. Процесното разпореждане попада в хипотезата на чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗУАВ – при извършена проверка са установени храни от животински произход, подробно описани в нарочен констативен протокол – които са с неустановен произход. Предвид изложеното, в съответствие с приложимите материалноправни норми е заключението на първостепенния съд за законосъобразност на оспорената заповед. Противно на възраженията на касатора обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и същото е обосновано. АССГ е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното касационната жалба трябва да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила като постановено при липса на сочените от касатора основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. С оглед изхода на спора на ответника следва да бъдат присъдени 75 евро възнаграждение за юрисконсулт. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,
Цитирани разпоредби
15- чл. 209, т. 3 АПК
- чл. 146 АПК
- чл. 168 АПК
- чл. 211, ал. 1 АПК
- чл. 46, ал. 1, т. 2 ЗУАВ
- чл. 46, ал. 1 ЗУАВ
- чл. 46 ЗУАВ
- чл. 8, ал. 2 ЗУАВ
- чл. 11
- чл. 138
- чл. 2
- чл. 208
- чл. 221, ал. 2
- чл. 46, ал. 1, т. 1
- чл. 46, ал. 1, т. 2