Определение № 1080 от 07.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 2496/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Алтер дей“ ЕООД срещу решение №712 от 14.06.2024 г. по в.гр.д.№3062/2023 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №260938 от 07.07.2023 г. по гр.д.№1010/2018 г. на СГС, с което са отхвърлени предявените от „Алтер дей“ ЕООД срещу „Хармони 2012“ ЕООД искове по чл.49 ЗЗД, вр. чл.45, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 252 416.33 лв., обезщетение за причинени вреди от противоправно поведение на служители на ответника, изразяващо се в неправомерно отказан достъп до сградата, в която са се намирали собствени на ищеца стоманени метали, както следва: винкели - 28.043 тона, профили – 213.845 тона; ГВ Ламарина /листи и щрипси/ - 64.357 тона; тръби /квадратни, безшевни и шевни/- 17.079 тона – общо 323.324 тона, които са били предмет на договор за покупко-продажба от 31.05.2013 г., сключен между ищеца и „Интертръст холдинг “ АД и неоснователното им задържане през периода 2014 г. – 2018 г., под формата на претърпяна загуба в размер на 210 000 лв. и под формата на пропусната полза в размер на 42 416.33 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 252 416.33 лв., считано от 24.01.2018 г. до окончателното й заплащане, както и за сумата от 83 525.22 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 210 000 лв. за периода от 26.02.2014 г. до 24.01.2018 г. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че решението е очевидно неправилно, тъй като в явно противоречие със събраните доказателства (приемо-предавателни протоколи по досъдебно производство, постановление на прокурор и показания на свидетели), въззивният съд е приел, че не е установено местонахождението на процесните метали и фактическата власт върху тях, което е довело до неправилния извод, че липсва първият елемент от фактическия състав на иска за непозволено увреждане. Ответникът по касация „Хармони 2012“ ЕООД навежда доводи за липса на основание за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд, след подробен анализ на всички приети по делото доказателства е установил, че ищецът е купил от „Интертръст холдинг“ АД стоманени метали, подробно индивидуализирани в описи към договор за покупко - продажба, сключен на 31.05.201З г. между „Интертръст Холдинг“ АД, като продавач и ищеца, като купувач и към договор за покупко- продажба на стоки, сключен на 02.04.2013 г. между „Фин Тех Инженеринг“ АД, като продавач и „Интертръст Холдинг“ АД, като купувач. Намерил е обаче, че по делото не се установява, че към 30.10.2013 г., когато ответникът е купил недвижимите имоти, процесните метали са се съхранявали в посочения от ищеца склад, част от тези недвижими имоти - от представения протокол за отговорно пазене от 03.06.2013 г., сключен между ищеца и „Интер Пайп“ АД може евентуално да се направи извод, че към тази дата металите са се намирали в склад, притежаван от „Интер Пайп“ АД и преминал в собственост на ответника на 30.10.2013 г., но не и че тези вещи са се намирали в склада към последната дата - местоположението на вещите не е посочено нито в договора от 31.05.2013 г., нито в протокола за тяхното предаване от 03.06.2013 г. Отчел е, че в протокола за отговорно пазене е посочено, че вещите се оставят на отговорно пазене на „Интер пайп“ АД в склада на последния в [населено място] без последваща конкретизация, като дори и да се приеме, че този склад е в кв. Ботунец, ответникът, видно от нотариален акт № 123, дело №93/2013 г. от 30.10.2013 г. е станал собственик на 230619/290619 ид.ч. от терен, в който се намира складът, а не на целия терен. Посочил е, че е от съществено значение доказването на факта, че претендираните вещи, за които се твърди да са в склад на ответника, са именно тези на ищеца, но от показанията на свидетелите не се доказват твърдените от ищеца факти, а извън техните показания в тази връзка няма събрани други доказателства - приложените по делото постановления по досъдебно производство №173/2015 г. по описа на ГДНП, пр.пр.№ 15264/2014 г. не могат да служат като документи, които установяват релевантни за спора факти, тъй като отразяват единствено изводите на прокурора, който ги е постановил, а те от своя страна не обвързват съда. Изложил е съображения, че няма и твърдение, че има неизпълнение на договора за отговорно пазене от 03.06.2013 г., въз основа на който „Интер пайп“ АД е поело ангажимента да пази стоките и да ги върне, нито че е била ангажирана договорната отговорност от това неизпълнение по отношение на това трето за процеса лице, в чиято правна сфера биха настъпили правните последици от това неизпълнение. По повод първия елемент от отговорността (наличието на противоправно поведение), е изразил становище, че твърдението за противоправни действия от служители на ответника чрез недопускане на ищеца до процесните метали и установяване на правомерна фактическа власт върху тях като собственик не се доказва по делото - ответникът е организирал охрана в складовете в Ботунец и не се установява противоправност в тази връзка, а в отговор на получената нотариална покана на 26.02.2014 г., изпратена от ищеца, ответникът е изискал доказателства за собствеността върху вещите, като ищецът не е предприел действия във връзка с този отговор. Счел е за неоснователни и доводите, че достъп до процесните вещи не е искан от ищеца-техен собственик, а от „Интертръст Холдинг“ АД и „Интер Пайп“ АД - пред СГС твърдението на ищеца е било в противоположна насока: съгласно приемо-предавателния протокол от 03.06.2013 г. владението върху вещите му е било предадено от продавача по договора от 31.05.2013 г., респективно не може да се приеме, че продавачът „Интертръст холдинг АД е дейставал от името на купувача „Алтер Дей“ ЕООД. При недоказване на факта, че вещите са собственост на ищеца и че са били в процесния склад в Ботунец, както и при липсата на противоправно поведение, е достигнал до извод, че не са налице предпоставки за осъществяване на отговорността по чл. 45 ЗЗД, като няма как да се реализира и функционално обусловената отговорност по чл.49 ЗЗД. По отношение наведените във въззивната жалба доводи, че вредите произтичат не от отказания достъп, а от неправилното съхранение след отказа да бъдат предадени, е посочил, че тези доводи са наведени едва пред САС, но дори и да се разгледат по същество, то са неоснователни - между ищеца и ответника няма договорни отношения, поради което за ответника няма задължение за каквото и да е съхраняване на вещи на ищеца, а претенции от такова естество ищецът би могъл да има спрямо „Интер пайп“ АД, влогоприемател по протокола за отговорно пазене от 03.06.2013 г., който не е страна в настоящото производство. По отношение доводите в писмената защита за необсъждането на свидетелски показания на свидетеля С., според когото през август 2019 г. извън складовете са изнесени метали и са съхранявани на открито и от това се установява неправилно съхранение е посочил, че от една страна, тези показания не са достатъчни да обосноват, че това са именно вещите на ищеца, а от друга, че показанията се отнасят за период след исковия. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. При постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила (явна необоснованост), поради което не се установява и твърдяната от касатора очевидна неправилност на въззивното решение. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. С оглед изложеното и тъй като касаторът не е формулирал материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд (наведените доводи за противоречие на решението с практиката на ВКС, не съставляват конкретен въпрос на материалното и/или процесуалното право), а така също и съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения (според които обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без касаторът да е посочил общото основание за селектиране на касационната жалба - правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба), настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението. Предвид изхода на правния спор касаторът дължи на ответника по касация направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 9360 лв. с ДДС. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,