Определение № 5666 от 09.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4535/2024 г.

Производството е по чл. 237 АПК, във връзка с чл. 239, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Подадено е искане от Г. Пиров за отмяна на влязло в сила решение № 392 от 26.09.2022 г. по адм.д. № 624/2022 г. по описа на Административен съд Плевен, с което е прогласена нищожността на свидетелство за управление на моторно превозно средство с № 283489678/22.01.2018 г. за категория "М" и "В" с валидност до 22.01.2028 г., издадено от сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Плевен на Г. Пиров. Заявява, че не могъл да се яви лично в съдебно заседание на 23.09.2022 г., тъй като по това време живеел и работел в Белгия и че адвокатът му не оспорил протеста въпреки, че му е възложил и не обжалвал решението на административния съд. Счита, че е налице хипотезата на чл. 239, т. 5 АПК. Ответната страна не е взела становище. Искането за отмяна на влязло в сила съдебно решение е процесуално недопустимо. Съгласно чл. 240, ал. 3 АПК в случаите по чл. 239, т. 5 и чл. 246, ал.1 искането за отмяна се подава в едногодишен срок от влизане н сила на акта, чиято отмяна се иска. В случая съдебното решение, чиято отмяна се иска е постановено на 26.09.2022 г., съобщено е на жалбоподателя, чрез процесуалния му представител на 29.09.2022 г. и е влязло в сила на 13.10.2022 г, и както сочи искателят не е обжалвано. Искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение е подадено в Административен съд Плевен с вх. № 1497/12.05.2024 г., след изтичане на преклузивния едногодишен срок по чл. 240, ал. 3 АПК, поради което следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Като има предвид изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение