Определение № 50387 от 30.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1715/2020 г.

Производството е по чл.303 и сл. ГПК. Образувано е по молба вх.№ 70417/30.05.2019г. на Й. К. М., чрез адв.С. П., за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.5 и т.6 ГПК на влязло в сила решение № 1554/05.03.2013г. по гр.д.№ 14538/2010г. на Софийски градски съд, с което на основание чл. 135 ЗЗД е обявена недействителността на договор за дарение по н.акт № 128/2009г., сключен между К. Й. М. и Й. К. М., спрямо М. А. И.. В допуснатата до разглеждане част на молба вх.№ 70417/30.05.2019г. молителят сочи, че е узнал за влязлото в сила решение на СГС на 09.05.2019г. при устна справка, направена по неговия единен граждански номер. Твърди, че обичайното му местопребиваване е било в Украйна, това обстоятелство е било известно по делото, но не е бил призован по правилата на Регламент /ЕО/ 1393/2007г., които счита за приложими, а от адреса си в България и му е бил назначен особен представител. Така, според молителя, той е бил лишен от възможност да участва по делото и му е бил назначен представител в нарушение на съдопроизводствените правила. Ответната страна М. А. И. оспорва молбата. Възразява срещу допустимостта й, като твърди да е невярно и недоказано, че молителят е узнал за решението едва на 09.05.2019г. Ответните страни по молбата Н. К. Ф. и А. К. В., които са наследници по закон на ответника К. Й. М., починал на 06.08.2013г. и не са се отказали от наследството му, не вземат становище по молбата. Върховният касационен съд, в настоящия състав констатира следното: С решението, чиято отмяна се иска, СГС е уважил предявения от М. И. срещу К. М. и Й. М. иск по чл. 135 ЗЗД. Пред първоинстанционния съд е установено, че ответникът К. М. е починал на 06.08.2013г., след постановяване на решението. Конституирани са неговите наследници по закон ( с разпореждане от 15.07.2014г.), които са Н. К. Ф., А. К. В., Х. К. Т. и М. К. М.. Молителят Й. К. М. също е наследник по закон на К. М., но тъй като той участва по делото в лично качество като ответник, не е заместил баща си К. М. по реда на чл. 227 ГПК. Спрямо ответниците Х. К. Т. и М. К. М. производството по делото е прекратено с влезли в сила определения на въззивния съд ( по гр.д.№ 1176/2018г. САС) – от 05.06.2018г. и от 09.10.2018г., тъй като те са представили на съда доказателства, че са се отказали от наследството на К. М.. Ответникът Й. К. М. също се е отказал от наследството на баща си, видно от съдебно удостоверение на лист 243 от делото на СГС, но това обстоятелство не влияе на качеството му на страна в процеса, тъй като той участва като ответник по делото в лично качество. Решението, чиято отмяна се иска, е било обжалвано от молителя Й. М. чрез назначения му представител адв. Д. Д. с въззивна жалба вх.№ 32564/19.03.2013г. и от ответника К. М. с въззивна жалба с вх.№ 65112/03.06.2013г. Последната е била оставена без движение с указания за внасяне на дължимата държавна такса. Тези указания не са били съобщени на К. М., тъй като междувременно той е починал и не са били изпълнени от конституираните на негово място негови наследници по закон, поради което с разпореждане на първоинстанционния съд от 05.11.2015г. въззивната жалба с вх.№ 65112/03.06.2013г. е върната. Това разпореждане е обжалвано от М. М. и от Й. М.. По подадената лично от тях частна жалба с вх.№ 146467/27.11.2015г. е образувано ч. гр.д.№ 1992/2016г., САС. В частната жалба жалбоподателят Й. М. изрично е заявил, че е подал по гр.д.№ 14538/2010г., СГС, І-13 ти състав молба с вх.№ 95436/27.07.2015г. Същата се намира в кориците на първоинстанционното дело ( на лист 242) и съдържа лично подписано от молителя Й.М. признание, че е получил разпореждането на първостепенния съд за обездвижване на въззивната жалба, подадена от К. М., както и искане да бъде заличен като страна по делото, защото се е отказал от наследството на К. М.. Приложено е и съдебно удостоверение за отказа – на лист 243. На лист 246 от първоинстанционното дело е зашита молба с вх.№ 23783/22.02.2017г., подписана от Й. М. и от адв. С. П., за която е приложено пълномощно, изходящо от Й. М. (лист 247), с която същите са уведомили СГС, че Й. М. е ангажирал адв. П. за извършване на процесуално представителство и съдействие във връзка с по-нататъшното развитие на спора и са поискали да бъде прекратено участието на особения представител на Й. М. „адв. ДД“ в процеса. От изложеното се налага извод, че молителят Й. М. не е узнал за влязлото в сила решение на СГС на 09.05.2019г., както произволно твърди (доказателства за това обстоятелство не са ангажирани), а най-късно на 22.02.2017г., когато е упълномощил адв.П. да го представлява по делото и е уведомил за това съда. От това следва, че молбата за отмяна е подадена след изтичането на преклузивния тримесечен срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК, за спазването на който съдът е длъжен да следи служебно при всяко положение на делото, поради което се явява процесуално недопустима. Ето защо, определението от 22.11.2022г. за даване ход на делото по същество следва да се отмени на основание чл.253 ГПК, молбата за отмяна – да се остави без разглеждане, а производството по делото – да се прекрати. На ответната страна по молбата – ищецът М. И., се следват сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, които са в размер на 4000 лева, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ ГО,