Определение № 3280 от 24.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2176/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК. Делото е образувано по частна жалба на Н. М. Н., чрез пълномощника му по делото адв. Н. М., с вх. №6608/11.03.2025г., срещу Определение №10002 от 29.01.2025г., постановено по в.ч.гр.д. № 5473/2017г. по описа на Апелативен съд- София, с което му е отказано предоставяне на правна помощ в производство по възстановяване на срок за изпълнение на указания на съда. В жалбата се твърди, че обжалваното определение е нищожно, недопустимо и неправилно. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. След оставяне на същата без движение по делото е постъпило заявление с вх. №14209/28.05.2025г., подадено от пълномощника на жалбоподателя адв. Н. М., което е подписано от нея, от съдържанието на което е видно, че частната жалба се поддържа. С посоченото заявление следва да се приеме, че са отстранени първоначалните нередовности на частната жалба, свързани с неподписването й. С обжалваното определение Апелативен съд- София се е произнесъл по молба на жалбоподателя Н. М. Н. за предоставяне на правна помощ. За да остави без уважение искането, отчитайки разпоредбите на чл.24, т.1 и т.2 от Закона за правната помощ, съдът е изложил съображения, че лицето, искащо предоставяне на такава, е правоспособен юрист, а действието, което му е било указано да извърши е предоставяне на разписка от пощата, доказваща изпращане на заявление от 15.05.2024г., което не изисква квалифицирани юридически знания. При извършената служебна проверка настоящият състав на съда намери, че така постановеното определение е валидно и допустимо, поради което твърденията в самата частна жалба за нищожност и недопустимост на същото, в подкрепа на които не се сочат конкретни доводи, не се споделят. Същото е и правилно и следва да бъде потвърдено. Общоизвестен факт е, че жалбоподателят е правоспособен юрист, а отделно от това по делото той е упълномощил адвокат, който да го представлява и който е подал от негово име частната жалба. Видно от материалите по делото, същият е поискал правна помощ в отговор на указания на съда да представи разписка от пощата за доказване на факта на подаване от него на заявление от 15.05.2024г. При тези обстоятелства не може да се приеме, че жалбоподателят се нуждае от правна помощ, а отделно от това са налице и основанията на чл.24, т.1 и т.2 от Закона за правната помощ за отказ да се предостави такава, тъй като това не би било оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ, а и претенцията му в производството, в което е поискана правна помощ, е очевидно неоснователна и необоснована. Ето защо обжалваното определение следва да се потвърди Доколкото жалбоподателят не е внесъл дължимата по частната жалба държавна такса в размер на 15 лв. същият следва да бъде осъден да я заплати по сметка на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,