Решение № 402 от 19.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 93/2010 г.

Решение № 402 от 19.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 93/2010 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Стойчо Пейчев Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 595 от 09.06.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 06.08.2009 г. по гр. дело № 1479/2008 г. на Софийския градски съд, въззивно отделение, IV-г състав, с което е оставено в сила решението от 31.01.2008 г. по гр. дело № 7495/2005 г. на Софийския районен съд, 26-ти състав. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от Д. Ц. С. и М. Ц. Р. иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ срещу Ц. Ц. К., С. Ц. Ц. и М. Ц. Ц. за признаване за установено, че към момента на образуване на ТКЗС през 1949 г. наследодателят на ищците/касатори/ Т. М. П., починал на 23.03.1952 г., е бил собственик по давностно владение на нива с площ 4.000 дка, находяща се в землището на [населено място], местността "Б. б.", при съседи: изток-селска мера, дере; юг-дере, Н. В.; север-имот на Т. М. П. и запад-черен път, ж. п. линия. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - противоречие с указанията, дадени с т. т. 6 и 10 от тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по т. гр. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС. В жалбата се поддържат оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост с искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Ответниците по касация Ц. Ц. К., С. Ц. Ц. и М. Ц. Ц. са на становище, че жалбата е неоснователна. Преди да се произнесе по основателността на жалбата, Върховният касационен съд, състав на II г. о. взе предвид следното: С първоинстанционното решение е било прието, че имот пл. № 235, к. л. А-4-8-Г по плана на [населено място], кв. И. е част от възстановения имот на наследниците на Т. М. П. с решение № 5167 от 20.02.2004 г. на ОСЗГ-О. к., като имотите се застъпват в контура, означен с А, Б, 10,31,32,33,34,9,8,А, със зелен цвят на комбинираната скица /част от заключението по допълнителната съдебно-техническа експертиза/ с площ от 880 кв. м., както и че имот пл. № 235, к. л. А-4-8-Г не е идентичен с имота, обхващащ кариерата за леярска пръст в м. "Б. б.", така както е изчертан на скицата, неразделна част от договора за наем от 07.06.1947 г. Районният съд е приел, че наследодателят на ищците/касатори/ Т. М. П. е ползвал нива от около 4.000 декара в м. "Б. б.", при граници: имот на Н. В., м., нива на Т. М. и път, като част от тази нива /предната й част от страната на мерата/ била заета от кариера, която се отдавала под наем от Т. М., но упражняваната от последния през периода от 1938 г. до 1949 г. явна, спокойна и необезпокоявана фактическа власт върху имота не е достатъчна за придобиване по давност, тъй като са изтекли само 11 години от 20-годишния срок по Закона за давността (отм.). За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че "съвкупната преценка на свидетелските показания и представения по делото договор за наем на леярска пръст, в който имотът е индивидуализиран чрез съседи и площ, водят до извод за идентичност на имота, описан от свидетелите с този, предмет на договора за наем". Т. е. касае се за имот, различен от възстановения с решение № 5167/2004 г. на ОСЗГ "О. к.". С оглед на това, градският съд е намерил за ирелевантно осъществяваното от Т. П. владение, доколкото същото е довело до възникване право на собственост на оригинерно основание, но по отношение на различен от възстановения имот. Въззивният съд е добавил и още едно съображение, а именно, че процесният имот е бил ползван като кариера за добив на пръст и при наличието на данни, че към 1949 г. е бил отчужден при условията на ЗНЧИМП, възстановяването на собствеността следвало да се извърши при предпоставките на чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че въззивното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изводът на въззивния съд, че не е налице идентичност на имота, за който ищците/касатори/ твърдят, че е бил придобит по давност от наследодателя им към момента на образуване на ТКЗС, с процесния имот е основан на преценка на показанията на разпитаните в първата инстанция свидетели В. Н. М., Б. С. М. /с. з. 15.05.2006 г./ и Й. С. Г. /с. з. 16.10.2006 г./ във връзка с договора за наем на леярска пръст от 07.06.1947 г. /л. 44 от гр. дело № 7495/2005 г. на СРС, 26-ти с-в/. Съдът е приел, че се касае за различни имоти, което обстоятелство е послужило като достатъчно основание за отхвърляне на иска. От анализа на подробните показания на тримата свидетели обаче не би могъл да се изключи и извод, че само част от притежаваната от Т. П. М. нива е ползвана за кариера /така: свид. М. говори за кариера "в предната част на мястото", свид. М. - "за карира в имота", а свид. Г. също, че в имота има кариера/. Доколкото по делото съществува съмнение относно идентичността на процесния имот с имота, за който ищците/касатори/ твърдят, че е бил собственост на техния наследодател към момента на образуване на ТКЗС, въззивният съд е нарушил съществено процесуалните правила, като е отказал да отмени определението си за даване на ход по същество в заседанието на 18.03.2009 г., за да даде възможност на процесуалния представител на ищците/касатори/ да формулира искането си за назначаване на съдебно-техническа експертиза относно идентичността на имота, собственост на Т. М. П. с имота, предмет на спора по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Нещо повече, въззивният съд би могъл и служебно /без искане от заинтересуваната страна/ да назначи нова техническа експертиза, респ. да възложи допълнителна задача на тройната техническа експертиза, която да даде заключение по въпроса за идентичността на процесния имот с имота, притежаван от наследодателя на ищците/касатори/, като вземе предвид събраните в двете инстанции по съществото на спора гласни и писмени доказателства /срвн. т. 10 от тълк. решение № 1 от 04.01.2001 г. по т. гр. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС/. Съществено са нарушени съдопроизводствените правила и с определението от 18.03.2009 г., с което са заличени допуснатите с определение от 06.06.2008 г. двама свидетели на ищцовата страна под предлог, че чрез тях страната е искала да установи обстоятелства, незаявени в първоинстанционното производство, респ. извън предмета на доказване. С въззивната жалба са посочени обстоятелствата, за установяване на които са поискани двама свидетели при довеждане, а именно: "... че Т. М. П. е владял процесния имот повече от 20 години, преди 1949 г.", т. е. в рамките на 20-годишния давностен срок по Закона за давността /Обн., ДВ, бр. 23 от 30.01.1898 г., отм., Изв., бр. 92 от 16.11.1951 г. в сила от 16.12.1951 г./. Следователно, не би могло да се приеме, че с допуснатите до разпит с определението от 18.06.2008 г. свидетели страната ще установява незаявени от нея в първоинстанционното производство обстоятелства, респ. такива, които са извън предмета на доказване по делото. В тази насока, въззивният съд не се е съобразил и с т. 6 от тълк. решение № 1 от 04.01.2001 г. по т. гр. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС/. Налице е отменителното касационно основание по чл. 281, т. 3, предл. второ ГПК и тъй като се налага да се извършат нови съдопроизводствени действия, делото съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.