Определение № 3177 от 29.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1187/2024 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба с вх. №18836/04.11.2024г., подадена от ответниците по касационното производство – Д. К. и Д. Х. К. чрез процесуалния им представител – адв. Е. П. от АК - Сливен, с искане за допълване на определение № 2623/14.10.2024г. по к.т.д. №1187/2024г., постановено по реда на чл. 288 от ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по в.т.д.№ 10986/2023г. на Софийски градски съд, в частта на разноските, като им бъде присъдено адвокатско възнаграждение за касационното производство в общ размер на сумата от 2400 лв. Ответната по молбата страна – „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД оспорва искането по съображения, подробно изложени в писмено становище от 14.11.2024г. Поддържа, че била настъпила преклузия, тъй като не било доказано заплащането на адвокатско възнаграждение. Заявява и възражение за намаляване на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал.5 от ГПК, като изтъква, че делото не е с фактическа и правна сложност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното: Молбата е депозирана в срок, а именно едномесечен от постановяване на акта, допустима е, тъй като в отговора на касационната жалба е обективиран списък на разноските по чл. 80 от ГПК, и се явява процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество. С отговора на касационната жалба, ответната страна е поискала присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, като са приложени два броя договори за правна защита и съдействие от 28.05.2024г., във всеки от който е посочено, че сумата от 1200 лв. като адвокатско възнаграждение е заплатена в брой. Първият договор е сключен от Д. К., а вторият от непълнолетния Д. К., лично и със съгласието на майка му – Д. К.. Настоящият съдебен състав на ВКС не е присъдил поисканите разноски за адвокатско възнаграждение, поради което искането за допълване се явява основателно. По делото са налице доказателства, че е уговорено и съгласно отразеното в двата договора за правна помощ, заплатено в брой адвокатско възнаграждение на общия процесуален представител на двамата ответници по касационната жалба в размер на по 1200 лв. за всеки. Следователно разноски са сторени, като доводът на касатора, че била налице преклузия, не може да бъде споделен, тъй като договорите за правна защита са представени с отговора на касационната жалба и същите обективират изявление, че съставляват разписки за заплатено в брой адвокатско възнаграждение. По размера на адвокатското възнаграждение и като съобрази направеното от противната страна възражение за прекомерност, ВКС намира следното: Съдът намира, че възражението е основателно, тъй като делото не е с фактическа и правна сложност, а процесуалната защита на ответниците по касация се е изразила в подаване на един общ отговор на касационната жалба. По отношение на размера, съдът отчита, че съгласно решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация, Наредба № 1/09.01.2004г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти. В решението на СЕС е изведено, че с оглед абсолютната нищожност, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба и предвидените в посочената наредба минимални размери на възнаграждения за адвокатските услуги. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004г. минималните размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, включително и когато се касае за заварени договори, като не обвързват и съда при извършване на преценката му по чл. 78, ал. 5 ГПК поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. Предвид посоченото действие на решение С-438/22 г., съдът не може да определи следващото се минимално възнаграждение съгласно размерите, определени в Наредбата на Висшия адвокатски съвет. Наличието на празнота в закона следва да се преодолее като се тълкува нормата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 от ЗАдв., с изключение на частта, с която се препраща към наредба на Висшия адвокатски съвет за определяне на минимални размери на адвокатските възнаграждения. В разпоредбата на чл. 36, ал.2, изр. 2 вр. ал. 1 от ЗАдв. се посочва, че възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и размерът му следва да е справедлив и обоснован. С оглед гореизложеното при отчитане на възражението за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на ответниците по касация, следва да се вземат предвид конкретни критерии като високата образователна квалификация на лице, придобило юридическа правоспособност и вписано в съответния регистър на адвокатска колегия, поетата отговорност от адвоката. Отчитайки горното, но с оглед спорния материален интерес при осъществената защита, а също и това, че процесуалната защита се е изразила в подаване на един лаконичен общ отговор на касационната жалба, и като се вземат предвид и посочените по-горе критерии, следва да се приеме, че е справедливо и обосновано е възнаграждението да е в размер на 600 лв. за всеки от ответниците или сумата от общо 1200 лв. за двамата, която сума следва да се присъди като разноски на ответната страна. Защитата на ответниците по касация е ограничена до подаване на общ отговор на касационната жалба и присъждане на разноски в тежест на другата страна в по-голям размер не отговаря на горепосочените критерии. С оглед горното съдът намира, че искането за допълване на определението, чрез присъждане на направените от ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде уважено, като бъде присъдено адвокатско възнаграждение на ответника по касация в размер на сумата от 1200 лв. общо за двамата ответници. Воден от горното Върховният касационен съд, Второ Т.О.