Определение № 76 от 29.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 67/2020 г.
ВКСII гражданско отделение29.06.2020 г.докладчик Николова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. Ч. и С. А. М., чрез пълномощниците им адв. Кр. Р. и адв. Д. Ф., със съдебен адрес в [населено място], [улица], ет. 3, офис 303, за изменение на определение № 31 от 11.02.2020 год. по ч. гр. д. № 67/2020 год. в частта му за разноските. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл. 248 ГПК, образувано по молбата на К. Ч. и С. А. М., чрез пълномощниците им адв. Кр. Р. и адв. Д. Ф., със съдебен адрес в [населено място], [улица], ет. 3, офис 303, с искане за изменение на постановеното от Върховния касационен съд определение № 31 от 11.02.2020 год. по настоящето частно производство в частта за разноските, като присъдените на Р. А. С. такива бъдат намалени от 600 лв. на 300 лв. Ответникът по молбата - Р. А. С., чрез адв. М. Г., в писмения отговор по чл. 248, ал. 2 ГПК е възразила срещу искането за изменение на определението в частта за разноските поради неоснователност на съображенията на молителите за характера на предявения иск и липсата на фактическа и правна сложност на делото, обуславящи по-нисък размер на адвокатското възнаграждение за предприетата защита, съгласно Наредба № 1/2004 год. за минималните адвокатски възнаграждения. Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Молбата за изменение на определението в частта за разноските е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана да заяви това искане страна, но разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за този извод са следните: С определението № 31 от 11.02.2020 год. по настоящето дело, в производството по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивното определение от 11.11.2019 год. по ч. гр. д. № 677/2019 год. на Хасковския окръжен съд, по подадената от настоящите молители частна касационна жалба. С оглед този изход в полза на ответницата по частната касационна жалба са присъдени направените от нея разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение съгласно представения списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие, за което са осъдени настоящите молители, жалбоподатели в производството. Размерът на заплатеното от ответницата по жалба адвокатско възнаграждение възлиза на сумата 600 лв. и е уговорен за изготвяне на отговор по касационната жалба против определението на въззивния съд. Макар и допустимо възражението за прекомерност на това възнаграждение с подаване на настоящата молба, с оглед приключване на делото в закрито съдебно заседание, същото е неоснователно, поради следното: Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските, но не по-малко от минимално определения такъв, при наличие на предпоставката заплатеното адвокатско възнаграждение да е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В случая данните по делото и извършените от ответника по касационната жалба на ищците процесуални действия не сочат на липса на фактическа и правна сложност, която да обоснове извод за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. – предявен е отрицателен установителен иск за собственост на идеални части от осем земеделски имота в различни землища, като осъществената защита на ответницата по жалбата срещу въззивното определение, потвърждаващо първоинстанционното за прекратяване на производството поради липса на правен интерес е изисквала освен обосноваване липса на релевираните основания за допускане на касационното обжалване, и позоваване на съдебната практика по поставените правни въпроси. Последното се установява от представения отговор, с приложен списък на направените разноски. Преценявайки съотношението на платеното за предприетата защита адвокатско възнаграждение настоящият състав счита, че не е налице несъответствие, което да обоснове исканото намаление до посочения от молителите размер. Превишаването на предвидения в чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 год. минимален размер на възнаграждението от 500 лв. също не обосновава исканото намаление първо поради размера му, и второ - с оглед на дължимостта му от двамата молители. С оглед горните съображения молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение, водим от което настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС