Определение № 449 от 04.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4030/2016 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Ц. Р. В. против определение № 23/16.06.2016 г., постановено по гр.д.№ П 35/2016 г. от 8-ми състав на Апелативен съд – София. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение, състав на въззивен съд е оставил без разглеждане частна жалба, насочена против определение на първоинстанционен съд, с което е определен срок на КОНПИ за налагане на всички допуснати от съда обезпечителни мерки, след изтичането на който да се счита началото на тримесечния срок по чл.74, ал.1 ЗОПДНПИ. Съдът е приел, че в ГПК, към който ред препраща ЗОПДНПИ не предвижда самостоятелно обжалване на определението, с което е опреден срок за налагане на обезпечителните мерки, поради което е оставил без разглеждане частната жалба. В обезпечителното производство, на обжалване подлежи определението, с което се налагат или се отказва налагането на исканото обезпечение. Процесуалният закон, както и специалният ЗОПДНПИ не предвиждат обжалване на определението, с което са определя срок за налагането на обезпечителните мерки, поради което подадената против това определение частна жалба е процесуално недопустима и правилно и законосъобразно въззивният съд я е оставил без разглеждане. Доводите в частната жалба, касаещи правилността на първоинстанционното определение, както и доводите във въззивното определение в тази насока, са неотносими към настоящото производство, имащо за цел проверка правилността на извода на въззивният съд относно недопустимостта на обжалването на първоинстанционното определение. Относно тази проверка, съществува друг процесуален ред, с предмет, различен от този в настоящото производство. Предвид изложеното, състава на ВКС