Решение № 6264 от 09.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8130/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „А1 България“ ЕАД ЕИК 131468980 със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1 срещу Решение № 819 от 16.06.2025 г. на Административен съд София–област по адм. дело № 300/2025 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № 56 от 06.02.2025 г. на Комисията за регулиране на съобщенията. Според касационния жалбоподател решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба са наведени оплаквания, че съдът не е взел предвид изложените в първоинстанционната жалба аргументи за наличието на техническа невъзможност за свързване с мобилната мрежа на А1 България, а именно, че тече процес по оценка и анализ за внедряване взаимно свързване, базирано на интернет протокол (IP). Основната причина за това е липсата на ново оборудване по протокол SS7 и доставчик, който да осигури такова оборудване за в бъдеще, включващо взаимното свързване и за VoLTE гласовите услуги с цел повишаване на качеството и избягване на транскодиране между мрежите. Допълнителни затруднения са налице и от гледна точка на изключително усложнената текуща поддръжка. Отделно от това самите оценка и анализ включват и нов дизайн и архитектура на мрежовата свързаност, което е сложен процес и изисква експертиза от различни технически звена в компанията. Текущото взаимно свързване по SS7 с мобилната мрежа на дружеството е реализирано с оборудване, което вече не се произвежда, докато поддръжка е осигурена за запазване на текущото състояние, с оглед предстоящите промени, но без всякаква възможност за развитие и разширяване поради факта, че доставчикът вече не осъществява дейност. Всичко това налага преустановяването пускане на нови линии за взаимно свързване, което е с цел защита на целостта на мобилната мрежа и защита на интересите на крайните потребители. Що се касае до въвеждането на IP взаимно свързване, предпоставка за въвеждането му по отношение осигуряване на гласови повиквания е наличието на Session Border Controlers (SBCs). Текущо A1 България разполага със SBC3650, които се ползват за други цели и следва да бъдат заменени с поръчаните SBC4900, а освободените да бъдат преконфигурирани за работа по взаимно свързване. Ще е необходима и основна промяна в билинг системата за услугите на едро по взаимно свързване, което също е критично за правилното въвеждане. В заключение се посочва, че А1 България не може към текущия момент да започне с организиране тестове за свързаност с мобилната мрежа на А1 България и фиксираната на „Инспайър Комюникейшънс“ ЕООД, както и с друг потенциален партньор. По горните съображения моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени решението на КРС. Претендира разноски. Ответникът – КРС, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – „Инспайър Комюникейшънс“ ЕООД, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Предмет на обжалване пред административния съд е Решение № 56/06.02.2025 г. на КРС, с което на „А1 България“ ЕАД са дадени задължителни указания да сключи договор за взаимно свързване между мобилната си мрежа и фиксираната мрежа на „Инспайър Комюникейшънс“ ЕООД за предоставяне на услуги за терминиране на гласови повиквания с произход територията на Република България и за терминиране на гласови повиквания с произход извън територията на Република България в съответствие с изискванията на Закона за електронните съобщения и Наредба № 1 от 24.11.2022 г. С административния акт е определен 30-дневен срок за изпълнение на задължението, считано от предоставяване на необходимата информация и данни от „Инспайър Комюникейшънс“ ЕООД и „А1 България“ ЕАД. „А1 България“ ЕАД е задължено също така да информира Комисията за регулиране на съобщенията в 7-дневен срок от изпълнението на задължението си. Съдът е установил, че „Инспайър Комюникейшънс“ ЕООД е отправило още през 2020 г. искане за взаимно свързване към „А1 България“ ЕАД. Според съда в рамките на тези четири години „А1 България“ ЕАД не е предприело реални действия по сключване на договор за свързване на мобилната си мрежа с мрежата на „Инспайър Комюникейшънс“ ЕООД, въпреки че за свързаност между двете фиксирани мрежи вече е подписан договор. Нито едно доказателство по делото не сочи на обективни действия за напредък по мобилната свързаност. Напротив - от поведението на „А1 България“ ЕАД се създава впечатление за съзнателно забавяне на процедурата, в противоречие с принципа на добросъвестност в административния процес и задълженията по чл. 9, ал. 2 от Наредба № 1 от 24.11.2022 г. Аргументите на „А1 България“ ЕАД относно техническа невъзможност за осъществяване на свързаност чрез SS7 и IP протоколи не намират опора нито в закона, нито в доказателствения материал. Напротив - от доказателствата, събрани по административната преписка се установява, че дори и да е съществувала известна степен на технологични предизвикателства, в периода от 2020 до 2024 г. тези пречки е можело и следвало да бъдат преодолени. Комисията обосновано подчертава, че пазарната динамика е такава, че броят на операторите, които се отказват от предоставяне на гласови услуги, надвишава този на новонавлизащите, което предполага наличие на освободен капацитет и оборудване, включително такова, което е съвместимо със SS7. Следователно възможността да се осъществи взаимно свързване чрез вече налично оборудване е реална и не е доказано да е била обективно възпрепятствана. Освен това, „А1 България“ ЕАД вече поддържа IP-базирана свързаност с фиксираната мрежа на „Инспайър Комюникейшънс“ ЕООД, което означава, че техническият ресурс, както и управлението на централи и маршрутизатори, са съвместими и за мобилен трафик. По аргумент от чл. 5, ал. 3 от Наредба № 1, всяко предприятие, което участва в осигуряване на взаимно свързване, има задължението да обезпечи необходимите технически и програмни средства. Задължението е безусловно и не съдържа възможност за отлагане или отказ, основан на липса на оборудване. След като за период от четири години „А1 България“ ЕАД не е предвидило инвестиции за оборудване, необходимо за изпълнение на това нормативно задължение, според съда това представлява проява на недобросъвестност. Според съда неоснователно е и възражението, че намесата на КРС представлява необоснована интервенция в частноправни отношения. Съгласно чл. 56 от ЗЕС регулаторът е овластен да се намеси при спор между предприятия, когато не е постигнато съгласие по взаимното свързване. В случая, има установен отказ или неприключила в разумен срок процедура от страна на „А1 България“ ЕАД, което дава правомощие КРС да даде задължителни указания. Не може да се приеме за основателно и възражението, че срокът от 30 дни, даден от КРС, е „невъзможен за спазване“. Този срок отговаря на предвиденото в собствените Общи условия на А1 (публикувани на техния уебсайт) за осигуряване на физическа свързаност и провеждане на тестове след подписване на договор за свързване. Следователно, при наличие на добра воля, срокът е напълно реалистичен и изпълним. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Доводите, които касационният жалбоподател поддържа, по своето същество сочат допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а не необоснованост, като се твърди в касационната жалба. Необсъждането от съда на релевантни за предмета на спора факти или доказателства или неизлагането на мотиви е съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Необосноваността, като порок на съдебното решение, е свързана не с липсата на мотиви, а с грешки на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение. Необосноваността не е резултат на неизпълнение от съда на негово процесуално задължение, а резултат на негова грешка при формиране на вътрешното му убеждение, по отношение на тази дейност, която не е регламентирана от закона. За да са обосновани изводите на съда, необходимо е да не противоречат на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на казуалните връзки между явленията, на данните от науката, на истинската воля, изразена в административния акт. В настоящия случай основният спорен въпрос между страните е наличието на техническа възможност за свързване между мобилната мрежа на А1 България и фиксираната мрежа на „Инспайър Комюникейшънс“ ЕООД за предоставяне на услуги за терминиране на гласови повиквания с произход територията на Република България и за терминиране на гласови повиквания с произход извън територията на Република България. Отговорът на този въпрос изисква специални знания. Независимо от липсата на активност на страните, съдът е длъжен да установи всички спорни по делото факти и обстоятелства и да ги обсъди в решението си - чл. 171, ал. 5 и чл. 172а, ал. 2 АПК. Съгласно чл. 171, ал. 2, изр. 2 АПК вещи лица съдът може да назначава и служебно. По изложените съображения касационната инстанция приема, че съдебното решение е постановено, без спорът да е изяснен от фактическа страна относно наличието на техническа възможност за осъществяване на разпореденото от КРС свързване с мобилната мрежа на А1 България, както и дали това е обективно възможно в определения от КРС срок. Обжалваното решение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане за изясняването му от фактическа страна чрез съдебно-техническа експертиза. По исканията за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд – чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение