Определение № 2249 от 27.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1581/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 - чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частната жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /“ОДОП“/ – Велико Търново при ЦУ на НАП против Определение № 1046/22.12.2023 г. на Административен съд – Велико Търново /АСВТ/, постановено по адм.д. № 741/2023 г., с което е отменен мълчалив отказ на директора на Дирекция “ОДОП“ – Велико Търново при ЦУ на НАП за спиране на предварителното изпълнение на Акт за дерегистрация по ЗДДС № 040992304089265/19.10.2023 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново; постановено е спиране на изпълнението на акта и НАП е осъдена да заплати в полза на „Три Ей Хъб“ ЕООД разноски в размер на 550 лв. В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на определението и се претендира неговата отмяна, както и разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по частната жалба - „Три Ей Хъб“ ЕООД, не взема становище по частната жалба. Върховният административен съд, Първи състав на Осмо отделение, след като прецени доказателствата по делото и изложените съображения в частната жалба, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора, с който е сезиран: Частната жалба, макар подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, е недопустима, поради следните съображения: АСВТ е бил сезиран с жалба от „Три Ей Хъб“ ЕООД против мълчалив отказ на директора на “ОДОП“ – Велико Търново при ЦУ на НАП за спиране на предварителното изпълнение на Акт за дерегистрация по ЗДДС № 040992304089265/19.10.2023 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново. С обжалваното определение, постановено в производство по реда на чл. 153, ал. 7 ДОПК (неправилно посочено от съда като такова по реда на чл. 157 ДОПК), АСВТ е отменил мълчаливия отказ на директора на “ОДОП“ – Велико Търново при ЦУ на НАП за спиране на предварителното изпълнение на Акт за дерегистрация по ЗДДС № 040992304089265/19.10.2023 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново и е постановил спиране на изпълнението на акта. Съгласно чл. 229, ал. 1 АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, на обжалване с частна жалба подлежат определенията, с които се прегражда по-нататъшното развитие на производството и тези, за които е изрично предвидено в закона. В чл. 153, ал. 7 ДОПК е посочено, че съдът се произнася по жалбата срещу отказа за спиране изпълнението на ревизионния акт с определение, но не е предвидено изрично, че това определение подлежи на обжалване. Определението не е и от категорията на преграждащите по-нататъшното развитие на производството. Обжалваемост на определението на първоинстанционния съд пред ВАС е предвидено само в хипотезата на чл. 157 ДОПК, когато искането за спиране изпълнението на ревизионния акт е направено при съдебното обжалване на същия, а процесният случай не е такъв. С оглед изложеното и на основание чл. 215, т. 4 вр. чл. 236 АПК частната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по настоящото дело да се прекрати. Водим от горното, Върховният административен съд, Първи състав на Осмо отделение