Определение № 251 от 02.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 584/2014 г.

Производство по делото е образувано по частна жалба на Б. Д. Т. и Л. Д. Т. и двете от [населено място] срещу разпореждане от 22.11.2013 год./ в частната жалба погрешно е посочена датата 23.11.2013 год./по гр.д. № 14431/2013 год. на Софийски градски съд, ІІ Д състав, с което на осн. чл. 262,ал.2,т.2 ГПК е върната подадената от двете въззивна жалба вх. № 1031817/16.08.2013 год. поради неизпълнени в срок указания за отстраняване нередовности на жалбата.В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на определението. Сочи се, че съобщението за отстраняване на нередовностите не е изпратено лично до частните жалбоподателки, а до техния пълномощник, което е неправилно. Изтъкват също така, че са внесли определената от районния съд държавна такса и с оглед обжалваемия интерес не се е налагало внасяне на допълнителна такса. Молят обжалваното разпореждане да бъде отменено и делото да се върне на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответниците по частната жалба [фирма] и „Топлофикация София ЕАД, [населено място], не вземат становище по нея. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.приема следното: Частна жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно разпоредбата на чл. 274,ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна.По следните съображения: Правилността на разпореждането по чл. 262 ,ал.2,т.2 ГПК, с което въззивният съд връща подадената до него въззивна жалба поради неотстранени в срок нередовности, е функционално обусловена от правилността на предходното разпореждане по чл. 262,ал.1 ГПК, с което жалбата е оставена без движение. В случая това е разпореждането от 28.10.2013 год., с което въззивният съд е оставил без движение въззивната жалба на двете частни жалбоподателки с указания в едноседмичен срок от съобщението, да довнесат държавна такса в размер на 39,42 лв. Това разпореждане е неправилно. Макар с въззивната жалба да се сочи, че се обжалва първоинстанционното решение като цяло, очевидно обжалваемия интерес е в размер на сумите 3 304 лв. главница и 520,66 лв. мораторна лихва, в какъвто размер са уважени предявените от [фирма] срещу Б. и Л. Т. искове. С оглед на това дължимата от двете жалбоподателки държавна такса възлиза на сумата 76,66 лв., в какъвто размер е определена от районния съд в разпореждане от 20.08.2013 год. и е била своевременно внесена с платено нареждане от 17.09.2013 год., представено в съда с молба на адв. М. от същата дата. С оглед на това въззивният съд неправилно е приел, че се дължи заплащане на допълнителна държавна такса в размер на 39,42 лв. и е оставил въззивната жалба без движение с указания за нейното плащане. Като последица от това съдът неправилно е постановил връщане на въззивната жалба поради неизпълнение на това разпореждане.С оглед на изложеното, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и делото бъде върнато на въззивният съд за продължаване на процесуалните действия. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.