Определение № 1439 от 13.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 1900/2024 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба с вх. № 2144/04.02.2025 г. на адв. Р. Н. Г. в качеството му на процесуален представител на С. Г. М.-М., М. С. М. и З. И. Б. с искане за изменение на определение № 171 от 20.01.2025 г. по т.д. № 1900/2024 г. на ВКС в частта за разноските, като се присъдят в полза на С. М. и М. М. разноски за касационното производство в размер на 900 лева всеки, представлявани от него по реда на чл.38 ЗА, с оглед недопускане на решението до касационно обжалване по касационната жалба на насрещната страна. Ответната страна – „Първа инвестиционна банка“АД, [населено място] – не депозира становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че искането е депозирано в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и следва да се разгледа по същество. Производството по т.д. № 2415/2024 г. на ВКС, І т.о. е образувано по касационна жалба на „Първа инвестиционна банка“АД, [населено място] против решение № 477 от 08.04.2024 г. по гр.д. № 524/2024г. на Пловдивски окръжен съд. Настоящият състав с определение № 171 от 20.01.2025 г. по т.д. № 1900/2024 г. на ВКС не е допуснал въззивното решение до касационно обжалване. В определението е налице произнасяне по направеното в отговора на касационната жалба искане за присъждане на разноски в полза на З. И. Б., като не са присъдени разноски в същия размер за всеки от останалите двама ответници по касация - С. М. и М. М.. По същество, молбата е неоснователна. Не са налице основания за изменение на възприетото становище за присъждане на разноски в полза на адвокат Р. Г., като пълномощник на С. М. и М. М., представлявани от него по реда на чл. 38 ЗА. Изложените в настоящата молба по чл. 248 ГПК аргументи са принципно правилни, но същите не са относими към настоящата хипотеза, при която представеният договор за безплатна адвокатска помощ и съдействие е ограничен от страните до осъществяване на процесуално представителство до първата съдебна инстанция – в този смисъл е и представеното от молителя определение № 60338/07.10.2021 г. по ч.т.д. № 1226/2021 г. на I т.о. на ВКС. Останалите съдебни актове не обосновават различен от този извод – с определение № 192/30.01.2024 г. по т.д. № 329/2023 г. е допълнено постановеното по делото определение по чл. 288 ГПК в частта за разноските с оглед представен договор по чл. 38, ал. 2 ЗА. С определение № 50050/31.07.2024 г. по т.д. № 1313/2022 г. молбата по чл. 248 ГПК е оставена без разглеждане поради неприключване на производството с оглед частично допускане и частично недопускане на решението до касационно обжалване. С определение № 60419/29.06.2021 г. по т.д. № 889/2020 г. е разгледан въпросът за дължимостта на ДДС в хипотезата на осъществена безплатна адвокатска помощ и съдействие. С определение № 885/09.12.2024 г. по ч.т.д .№ 2934/2014 г. е прието, че непосочването на конкретна сума в договора по чл. 38, ал. 2 ЗА не е основание за неприсъждане на адвокатското възнаграждение, доколкото същото се определя служебно от съда, като отново в конкретната хипотеза съставът е приел за недоказани претендираните от адвоката разноски за първата инстанция с оглед невключването им в списъка за разноски. Извън това, присъденото с определението адвокатско възнаграждение е съответно на извършените от адв. Г. процесуални действия по защитата ( и при условията по чл. 38, ал. 2 ЗА) и е съобразено с действителната фактическа и правна сложност на делото в касационната инстанция. Осъществените от адвокат Г. процесуални действия касаят обща защита на всички ответници. В касационното производство същите се свеждат само до изготвяне на един общ писмен отговор по касационната жалба, без участие в съдебни заседания. В случая, дори минималното адвокатско възнаграждение за предявените искове в размер на 6200 евро или 12,125.96 лева, изчислено съгласно твърдата ставка на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 възлиза на сумата 1200 лв. Предвид изложеното, не са налице предпоставки адвокатското възнаграждение да бъде определено в претендирания от молителя размер, респ. молбата за изменение на определението в частта за разноските е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение