Определение № 367 от 06.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6229/2014 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 от ГПК. Образувано е по молба с вх. № 4433/13.05.2014 г., подадена от Т. С. П.. С нея се иска отмяна на влязлото в сила решение № 1664/24.10.2012 г., постановено по гр. дело № 1312/2011 г. на Софийския апелативен съд. С молбата е наведено основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК – лишаване на молителката от възможността да участва по делото вследствие нарушаване на съдопроизводствени правила по призоваването й и връчване на съдебни книжа по делото. Ответниците по молбата за отмяна Е. Д. Н. и С. Д. И., в отговора си излагат становище за неодопустимост на молбата, като просрочена, както и за неоснователност на същата. Ответниците претендират присъждане на направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, при извършената служебна проверка намира молбата за процесуално недопустима, като просрочена, по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК (в действащата й редакция – след изменението, обн. в ДВ, бр. 50/2008 г.), преклузивният срок за подаването на молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК е тримесечен и тече от деня на узнаване на решението, чиято отмяна молителят иска. В случая въззивното решение, чиято отмяна молителката иска, е влязло в сила на 18.04.2013 г., когато е обявено определение № 488/18.04.2013 г. по гр. дело № 1412/2013 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, с което не е допуснато касационното обжалване на решението. Молителката твърди, че е узнала за последното на 06.12.2013 г., като поддържа, че подава молбата си за отмяна „в едногодишния срок по чл. 305, т. 5 от ГПК”. Такъв едногодишен срок, в посочената по-горе, сега действаща редакция на чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК, действала и към датата на подаването на молбата за отмяна – 13.05.2014 г., не е предвиден. Тъй като в случая денят на влизане в сила на решението предхожда деня на узнаването му от молителката, то следва, че тримесечният преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК е започнал да тече от последната дата – 06.12.2013 г. и е изтекъл на 06.03.2014 г. (четвъртък) – далеч (повече от два месеца) преди подаването на 13.05.2014 г. на молбата за отмяна. Като подадена след изтичането на преклузивния процесуален срок за това, молбата за отмяна на влязлото в сила решение е процесуално недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство по делото следва да се прекрати. Предвид този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 4 и чл. 81 от ГПК, молителката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответниците по молбата за отмяна, претендираните и направени от тях разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защита в настоящото производство, а именно – на всеки от двамата ответници –сумата от по 510 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение