Определение № 1028 от 30.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 316/2024 г.

Производството е по реда на чл.229 ал.1 т.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на областен управител на област Хасково, чрез процесуалния представител юрисконсулт срещу протоколно определение от 21.11.2023г./ с допълнително вписан №1049 и дата 21.11.2023г./, постановено по адм. дело №1140 по описа за 2023г. на Административен съд Хасково, с което е оставено без разглеждане оспорване на областен управител на област Хасково по заповед №АК-04-13 от 17.10.2023г. срещу решение №1443 от 27.09.2023г. по протокол №69 от заседание на общински съвет Свиленград на 27.09.2023г. Твърди се неправилност на протоколното определение като се поддържа възможността за оспорване на процесното решение на общинския съвет. Развиват се подробни доводи в частната жалба и се иска отмяна на съдебния акт и продължаване на производството по делото по същество. По делото е подадено възражение от общински съвет Свиленград, чрез председателя и процесуалния представител от 7.12.2023г. Поддържа се недопустимост на частната жалба поради неспазени изисквания на чл.212, чл.213 и чл.213а от АПК и се иска да бъде оставена без разглеждане. Алтернативно счита по същество, че обжалваното протоколно определение и правилно, тъй като оспореното от областния управител решение на общинския съвет не подлежи на отделен съдебен контрол. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид доводите в частната жалба, мотивите на обжалваното определение и данните по делото, преценява следното: Частната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна. Предмет на контрол пред първата инстанция по оспорване на областния управител е било решение №1443 от 27.09.2023г. по протокол №69 от заседание на общински съвет Свиленград на 27.09.2023г., касаещо пет имота, публична общинска собственост – води и водни обекти, които да бъдат отдадени под наем на определена годишна цена и е определен кмета на община Свиленград да осъществи процедурата по отдаване под наем. Съдът е приел от една страна, че решението на общинския съвет не подлежи на самостоятелно обжалване, не е индивидуален административен акт, той е такъв по чл.21 ал.5 от АПК. Определението е неправилно. Всякаква съдебна практика се споделя от настоящата инстанция, но следва да бъде обърнато внимание, че всеки един оспорен акт трябва да се преценява с оглед изключително неговата конкретност. Съдът неправилно е приел, че оспореният от областния управител акт – решение на общински съвет не е такъв, който подлежи на самостоятелно обжалване. Няма спор, че имотите, предмет на включване Програмата и следващи се за отдаване под наем са публична общинска собственост. Следователно, както и да бъде определено решението – включване, изменение или друго, безспорно това е разпореждане със собственост и тя касае управлението на имотите чрез отдаването им под наем, включително и наемната годишна цена. Следователно, принципно това е решение, което подлежи на съдебен контрол. Още повече, че се касае за разпореждане с води и водни обекти, което се определя по всякакъв начин и при определени параметри. Т.е. – последващите актове ще касаят само и единствено процедурата за отдаване под наем на имотите, така както е решението на общинския съвет, и то при положение, че касае действията на друг административен орган – кмета на общината. Поради което не може да бъде прието, че решението на общинския съвет е част от процедура, това е самостоятелно решение, което индивидуализира съвсем конкретно имотите, определя годишната цена на тяхното отдаване под наем и възлага на кмета само да осъществи една друга административна процедура, чисто техническа, по отдаването им под наем на кандидатстващи лица. Няма друго решение на общинския съвет/същия орган/, което да продължи такава процедура и да даде възможност за изясняване на спорни по имотите въпроси. Само в допълнение следва да бъде отбелязано и изключително важната същност на имотите – това са водоеми, води и водни обекти - една много важна част от инфраструктурата на общината – самите те публична общинска собственост и отдаването им под наем е от съществено значение за ползването им. Поради което индивидуализирането на имотите, тяхната конкретна размерност, както и минимална цена на първоначална стъпка за ползването им от наематели е от съществено значение и подлежи на съдебен контрол. Административните актове, които касаят провеждането от кмета на процедурата по отдаването им по наем, не могат да засегнат съществените елементи, касаещи размера на имотите, цената или другите спорове относно тях. Следващата административна процедура, провеждана от друг административен орган се движи само в определените от общинския съвет/като собственик – имотите са публична държавна собственост/ рамки. И всякакви спорове относно тях /имотите/ ще бъдат преклудирани с влизане в сила на решението на общинския съвет. При приемане за необжалваемост на това решение ще остане акт, който не подлежи на никакъв контрол, а актът касае важни административноправни отношения относно публична собственост, които следва също да бъдат проверени и предвид липсата на частни лица, които биха били засегнати от него, то областния управител се явява един от органите, които по закон имат възможността да сигнализират за проверка на тяхната законосъобразност. В жалбата са наведени достатъчно оплаквания, които съдът следва да провери по същество и да изведе съответните фактически и правни изводи. Поради което определението се явява неправилно и следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато за разглеждане по същество на спора. По изложените съображения, Върховният административен съд, четвърто отделение, на основание чл.235 от Административнопроцесуалния кодекс,