Определение № 8633 от 05.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8704/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Киносвят“ ЕООД, приподписана от адвокат Д. Илиев, против определение № 19195 от 04.06.2025 г., поставено по адм. дело № 5770/2025 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е оставено без разглеждане искането му за спиране на предварителното изпълнение на заповед № РД-09-120/07.05.2025 г. на директора на Народен театър „Иван Вазов“. Частният жалбоподател по изложени съображения иска отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Ответникът - директор на Народен театър „Иван Вазов“, представя отговор в срока по чл. 232 АПК, в който оспорва жалбата и пледира за оставяне в сила на атакуваното определение. Върховният административен съд, в настоящия си състав, намира частната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна - участник в производството пред първоинстанционния съд, в срока по чл. 230 АПК, а по същество - за основателна. Производството пред АССГ по адм. дело № 5770/2025 г. е образувано по жалба на „Киносвят“ ЕООД против заповед № РД-09-120/07.05.2025 г. на директора на Народен театър „Иван Вазов“, с която на основание чл. 55 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост (ППЗДС), чл. 16, ал.2 и чл. 19, ал. 1 ЗДС, е класиран на първо участникът „К-Експрес“ ЕООД, като спечелил тръжната процедура за отдаване под наем на части от сградата на Народен театър „Иван Вазов“ – ведомствен стол-ресторант и бюфет; същият участник е определен за наемател; обявени са отстранените от процедурата кандидати – „Киносвят“ ЕООД и „Иннотех Б“ ООД и на основание чл. 60, ал. 1 АПК е разпоредено предварително изпълнение на заповедта по изложени съображения. В сезиращата първоинстанционния съд жалба, „Киносвят“ ЕООД е поискало освен отмяна на заповед № РД-09-120/07.05.2025 г. и спиране на предварителното изпълнение на заповедта до произнасяне на съда. За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че производството е по реда на чл. 60, ал. 6 АПК (сега ал. 8, след изм. ДВ бр. 63 от 2025 г., в сила от 5.08.2025 г.) и искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед е недопустимо, като подадено след изтичане на срока по чл. 60, ал. 5 АПК. Определението е неправилно. Жалбата срещу разпореждането за предварителното изпълнение на акта по чл. 60, ал. 1 АПК и произтичащото от него искане за спиране с правно основание чл. 60, ал. 6 АПК (сега ал. 8), респективно искането за спиране на основание чл. 166, ал. 2 АПК са различни по предмет и подлежат на разглеждане по различен процесуален ред. Съгласно чл. 60, ал. 5 АПК разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение, може да се обжалва чрез административния орган пред съда в тридневен срок от съобщаването му, независимо дали административният акт е бил оспорен. В чл. 60, ал. 6, (сега ал. 8), изречение второ от АПК е предвидено, че тази жалба не спира допуснатото предварително изпълнение, но съдът може да го спре до окончателното й решаване. На това основание в производството по чл. 60, ал. 5 АПК съдът може да се произнесе по искане за спиране на предварително изпълнение на акта, допуснато с разпореждане на административния орган до окончателното разглеждане на жалбата против разпореждане по чл. 60, ал. 1 АПК, т. е. преди то да е влязло в сила. От своя страна нормата на чл. 166, ал. 2 АПК предвижда спиране предварителното изпълнение на административния акт, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1 АПК, при всяко положение на делото по искане на оспорващия. В този случай оспорването на индивидуалния административен акт е условие за допустимост на искането за спиране на предварителното изпълнение. И в двете хипотези, за да е налице предмет на искането за спиране, следва да съществува разпореждане за допускане на предварително изпълнение на административния акт. В конкретния случай с оспорването на заповед № РД-09-120/07.05.2025 г. от „Киносвят“ ЕООД се търси защита срещу самия индивидуален административен акт, а не срещу разпореждането за предварителното му изпълнение. Жалбата срещу заповедта подлежи на разглеждане по общия ред на чл. 145 и сл. АПК. Въпреки прецизно формулираното искане до съда в жалбата срещу заповедта, като изрично е поискано спиране предварителното й изпълнение, АССГ неправило е счел, че следва да е спазен срока по чл. 60, ал. 5 АПК, който е неприложим в производството по чл. 145 и сл. АПК. За това производство чл. 166, ал. 2 АПК предвижда, че съдът може да бъде сезиран и да се произнесе по искане за спиране предварителното изпълнение при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, т. е. срокът не е тридневен от съобщаването на акта, а до приключването на съдебното производство. С оглед изложеното искането следва да се квалифицира като такова по чл. 166, ал. 2 АПК. Като го е разгледал по реда на чл. 60, ал. 6, (сега ал. 8) АПК, съдът е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото - върнато за произнасяне по искането за спиране по реда на чл. 166, ал. 2 АПК. При произнасянето АССГ следва да отчете и постановеното по делото впоследствие определение № 25125/23.07.2025 г. за оставяне без разглеждане на жалбата срещу заповед № РД-09-120/07.05.2025 г. и прекратяване на производството, поради невнасяне дължимата такса, за което няма данни дали е влязло в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, в настоящия си състав