Определение № 5965 от 19.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4348/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. Г. Г., чрез адв. Ел-Т., срещу определение № 2038/12.08.2024г. по ч.гр.д. № 2211/2024г. на Софийския апелативен съд, в частта, с която е оставена без уважение частна жалба на Г. против определение № 3581/13.03.2024г. по гр.д.№10525/2023г. на СГС. С последното, в производство по чл. 248 ГПК, съдът частично е уважил молбата на ответника „Интелсофт-Григоров, Кънев и сие“ за допълване на прекратително определение № 362/10.01.2024г. в частта за разноските и е осъдил ищцата Г. да плати на дружеството разноски за адвокатско възнаграждение в размер 2 546,02 лева. В частната касационна жалба се твърди неправилност и необоснованост на определението. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличие на основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК и се излагат твърдения, че САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС (определение № 359/25.07.2016г. по ч.т.д.№ 647/2016г. на ТО) и с практиката на СЕС (решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22) по следните въпроси: 1. Въз основа на какви критерии следва да се извърши преценката за фактическата и правна сложност на делото и съответствието й със заплатеното адвокатско възнаграждение, при направено възражение по чл. 78, ал.5 ГПК; 2. Какви са критериите за оценка и остойностяване на положения от адвоката труд; 2а. При направено възражение по чл. 78, ал.5 ГПК подлежи ли на преценка факта, че по делото не са извършвани процесуални действия, извън подаване на отговор на исковата молба; 3. Страната, която с поведението си е предизвикала правния спор, длъжна ли е да понесе разноски за адвокатско възнаграждение на насрещната страна, надхвърлящи дължимото за положения труд, така както е било договорено или следва да възмезди само разноските за установеното действително положение по делото; 4. При направено възражение по чл. 78, ал.5 ГПК задължен ли е съдът да приложи установените с Наредба №1/2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения; 5. С оглед решение по дело С-438/22г. на СЕС, изгубила ли е значение т.3 от ТР №6 от 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Насрещната страна – „Интелсофт-Григоров, Кънев и сие“, чрез процесуалния си представител, излага съображения за отсъствие на предпоставките за допускане на касационен контрол. Оспорва жалбата като неоснователна. Частната касационна жалба е процесуално допустима - насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд, подадена е от легитимирана страна и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, като съобрази данните по делото и становището на страните, намира следното: Софийският районен съд е бил сезиран с искова молба от Н. Г., с която против „Интелсофт-Григоров, Кънев и сие“ е предявен иск по чл. 227, б. „б“ ЗЗД за отмяна на дарение за 1/40 идеална част от целия договор, извършено с нот.акт № 140, нот.дело № 134/2008г. на офис сграда. На основание чл. 129, ал.3 ГПК с протоколно определение от 20.12.2020г. по гр.д.№ 65038/2019г. СРС е върнал исковата молба и е прекратил производството. Сезиран с частна жалба от Г., въззивен състав на СГС с определение №10760/14.09.2023г. е обезсилил определението за прекратяване, както и тези постановени по реда на чл. 248 ГПК, поради това, че компетентен да се произнесе по предявения иск, с оглед цената му (53 056 лева) е Софийският градски съд. По подадената от Г. искова молба в СГС е било образувано гр.д. № 10525/2023г. С определение № 362/10.10.2024г., на основание чл. 129, ал.3 ГПК, съдът е върнал исковата молба и е прекратил производството. С молба по чл. 248 ГПК ответното дружество е поискало допълване на прекратителното определение. Съдът е уважил частично молбата и е осъдил ищцата да плати на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер 2 546,02 лева, с начислен ДДС. Г. е обжалвала това определение и с атакувания пред ВКС съдебен акт, съставът на САС е оставил частната й жалба без уважение. За да постанови този резултат въззивният съд е приел следното: ответникът има право на разноски и при прекратяване на производството, на основание чл.78, ал.4 ГПК; спорът не е бил разглеждан по същество-пред СГС не са предприемани действия по събиране и оценка на доказателства; направеното от Г. възражение по чл. 78, ал.5 ГПК е основателно. Съдът взел предвид минималния размер, предвиден в чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г., който съобразно цената на иска (53 056,17 лева) е 2 121,69 лева, върху която сума е начислил ДДС и е присъдил разноски на ответника в размер 2 546,02 лева. С тези мотиви САС е потвърдил обжалваното пред него определение на СГС. Върховният касационен съд, състав на IV ГО, намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по поставените от частния касатор въпроси, уточнени от касационната инстанция, в изпълнение на правомощията, дадени в т. 1 от ТР № 1/09.02.2010г. по тълк.дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, по следния начин: при разглеждане на възражение по чл.78, ал.5 ГПК следва ли съдът да вземе предвид обема на извършената работа, действителната фактическа и правна сложност на делото, етапа на който делото е прекратено и обвързан ли е от минималните размери, предвидени в Наредба № 1/9.07.2004г. Така формулиран въпросът има обуславящо значение за изхода на правния спор. Налице са и сочените допълнителни предпоставки по чл. 280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК – противоречие с практиката на ВКС и с решението на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/2022. По така поставения въпрос е формирана съдебна практика на ВКС (определение № 2995/13.06.2024г. по ч. гр. дело № 991/2024г. на ІV ГО, определение № 4497/09.10.2024г. по ч. гр. д. № 2886/2024г. на IV ГО и др.) според която при разглеждане на възражение по чл. 78, ал.5 ГПК съдът е длъжен да съобрази Решението на СЕС от 25 януари 2024г. по дело C-438/22. В това решение на СЕС, задължително за националните съдилища (чл.633 ГПК), е прието, че Наредба № 1/09.07.2004г. на Висшия адвокатски съвет противоречи на чл.101, § 1 ДФЕС във вр. с чл.4, § 3 ДЕС и определените с нея минимални размери на адвокатските възнаграждения не обвързват съда. След приемане на решението на СЕС практиката на ВКС е безпротиворечива в становището си, че при разглеждане на възражението по чл.78, ал.5 ГПК съдът е длъжен да не прилага ограничението по чл.78, ал.5 in fine ГПК. Съдът трябва да отчете действителната фактическа и правна сложност на делото, вида и характера на делото, защитаваният материален интерес, съответната инстанция, легитимно очакваните, респ. извършените процесуални действия по делото с участие на представляваната от адвокат страна. Ако в резултат на извършената преценка се установи несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняването на процесуални права (установи се, че трудът на адвоката е бил съществено надценен), съдът намалява размера на договорения адвокатски хонорар. В този смисъл са и задължителните за съдилищата разяснения на т.3 от ТР № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, които са актуални и намират приложение и след решението на СЕС по дело С - 438/22. Предвид дадения отговор на въпроса, частната касационна жалба се явява частично основателна. Правилно въззивният съд е приел, че с оглед прекратяване на производството, на основание чл. 129, ал.3 ГПК, на ответника се дължат разноските за платеното адвокатско възнаграждение- чл. 78, ал.4 ГПК, както и че това възнаграждение с оглед етапа на който е приключило делото и извършените от адвоката процесуални действия е прекомерно. Неправилен е изводът на САС, че при разглеждане на възражението по чл. 78, ал.5 ГПК следва да се съобразява и минималния размер на възнаграждението, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. При заявено възражение на ищцата по чл.78, ал.5 ГПК, ВКС извърши дължимата обективна преценка (по т. 3 на ТР № 6/06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК), като съобрази, че делото е с предмет облигационен иск по чл.227, ал.1, б.„б“ ЗЗД за частична отмяна на договор за дарение на недвижими имоти; фактическата и правната му сложност; материалния интерес (53 056,17 лева); видът и количеството на извършената от адвоката на ответника работа (изготвяне на отговор на ИМ, в които е оспорена допустимостта и основателността на заявената претенция с конкретни възражения и са оспорени конкретни фактически твърдения). При съобразяване нормата на чл.36, ал.2, изр.2 вр. ал.1 ЗАдв (възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и размерът му следва да е справедлив и обоснован) и при зачитане на решението на СЕС по дело С-438/22г., този състав на ВКС намира, че размерът на присъдените в полза на ответника по гр.дело № 10525/2023г. на СГС разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде редуциран до сумата 2 000 лева. Върху така определеното възнаграждение трябва да се начисли ДДС, тъй като процесуалният представител на ответника е лице, регистрирано по ЗДДС. Предвид това в полза на ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер 2 400 лева. По изложените съображения, определението на САС като неправилно следва да бъде отменено в частта, с която адвокатското възнаграждение е присъдено над посочения размер, а в останалата обжалвана част въззивното определение следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО