Определение № 22 от 07.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 151/2012 г.

Производството пред Върховния касационен съд, е образувано по направено искане с разпореждане от 10. 01 .20 12 г., по нохд 341/2011 г., на съдията - докладчик от Районен съд гр. Раднево, за промяна в подсъдността, основано на чл. 4 3, ал. 1, т. 1 НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил писмено становище, че искането е основателно и следва да бъде уважено. Върховният касационен съд, за да се произнесе по направеното искане, съобрази следното: Посоченото от Радневс кият районен съд основание за промяна в подсъдността, е чл. 4 3, ал. 1, т. 1, пр. 1 НПК, т. е., “когато много обвиняеми живеят в района на другия съд”. Видно от данните по делото – списъка на лицата за призоваване приложен към обвинителния акт, всички девет подсъдими са от гр.Е. Следователно, налице са предпоставките на посоченият текст от НПК – чл. 43, ал. 1, т. 1, пр. 1, за да бъде разгледано делото от друг еднакъв по степен съд, тъй като с промяна на подсъдността биха се постигнали целите за бързина и ефективност на процеса, в който смисъл е посочената разпоредба. При тези данни, са налице условията на чл. 4 3, ал. 1, т. 1, пр. 1 НПК, тъй като ще бъде постигната процесуална икономия, ако делото бъде разгледано от друг еднакъв по степен съд – Районен съд гр. Елхово. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на 2 наказателно отделение