Определение № 31 от 03.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1329/2021 г.

Производството е по чл. 307 ,ал. 1 от ГПК. Образувано е по молба, подадена от адв.Б.М. – пълномощник на Р. С. Б., за отмяна на влязло в сила решение № 224/ 19.11.2020 г. по гр.д.№ 1025/2020г. по описа на Върховен касационен съд,ІV г.о.,с което е отменено решение № 180/ 08.11.2019 г. по гр.д.№ 405/2019 г. на Пловдивски апелативен съд и е признато за установено по иска,предявен при условията на чл.422 ГПК,че Д. Т. Р. – Б. дължи на „АДШ“ЕОДД сумата 24 350 евро – задължение по договор за заем,обезпечено с нот.акт № 145/ 16.09.2011 год.на нотариус С. Й.,ведно със законната лихва от 30.03.2017 год.,за което е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 379/2017 год.по описа на РС – Смолян. Молителят обосновава основанието по чл.303,ал.1,т.5 ГПК и чл.304 ГПК с твърдения,че е нарушено правото му на участие в процеса,тъй като производството е протекло без негово участие,въпреки,че е следвало да бъде конституиран като задължителен другар на Д. Р.,тъй като ипотекирания имот е СИО. Ответникът по молбата за отмяна – „АДШ“ЕООД, в писмения отговор по чл.306 ал.3 ГПК оспорва молбата като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа молбата за отмяна и взе предвид изложеното в нея,намира,че молбата за отмяна е допустима - отговаря на изискванията на чл.305,ал.1,т.1 ГПК ,поради което следва да се допусне до разглеждане по същество. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.