Определение № 194 от 08.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 997/2011 г.

Върховният касационен съд е сезиран с молба вх. № 5157/ 04.05.2015 г. от П. И. Г. със следните искания: 1) да прогласи нищожност на свое определение № 328/ 19.10.2011 г. по настоящото дело; 2) да реши по същество спора по иска с правна квалификация чл. 108 ЗС, който молителят е предявил и по който е било образувано гр. д. № 2022/ 2007 г. на Варненски районен съд; 3) да обезсили изпълнителните листи, издадени по гражданското дело и 4) да задължи изпълнителният орган да представи доказателства за действията, които е предприел след принудителното осребряване на имуществото на молителя-длъжник по изпълнението. Гр. д. № 2022/ 2007 г. е приключило с решение № 101/ 07.02.2011 г. по гр. д. № 777/ 2010 г, с което Варненски окръжен съд, като е оставил в сила решение № 3699/ 21.12.2007 г. по гр. д. № 2022/ 2007 г. на Варненски районен съд е отхвърлил иска с правна квалификация чл. 108 ЗС. Съгласно чл. 296, т. 2 ГПК, въззивното решение е влязло в сила на 16.07.2012 г. – датата, на която с определение № 491/ 16.07.2012 г. по ч. гр. д. № 418/ 2012 г. ВКС, ГК, ІІІ-то отд. е потвърдил определение на друг състав на ВКС за връщане на частната жалба на молителя срещу определение № 328/ 19.10.2011 г. по настоящото дело. С определение № 328/ 19.10.2011 г. е оставена без разглеждане касационната жалба на молителя срещу въззивното решение. На 16.07.2012 г. решението е породило сила на пресъдено нещо и от тази дата спорът по чл. 108 ЗС не може да бъде пререшаван (чл. 299, ал. 1 ГПК). Изложеното изключва компетентността на всеки съд, включително и на Върховния касационен, да го разгледа отново. Липсва норма, която да придава компетентност на Върховния касационен съд да се произнесе по съществото и на останалите искания по молбата, с която е сезиран. Следователно тя е недопустима. При тези мотиви, съдът