Решение № 147 от 5.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13279/2016 г.

Решение № 147 от 5.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13279/2016 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на М. С. Ш. от гр. Д., бул. "Р.", ..№..., ет. ..., ап. ..., чрез адв. И. С., против Решение № 1906 от 10.10.2016 г. на Административен съд В. по адм. д. № 1044/2016 г., в частта му, с която е отхвърлена жалбата на касатора против РА № 081400249/24.04.2014 г. на органи по приходи при ТД на НАП- В., потвърден с Решение № 417/11.08.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП, в частта му, с която на лицето са установени данъчни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ, както следва: за данъчен период 2009 г. в размер на 5 189,56 лв. и лихви за забава за периода 01.05.10 г. - 24.04.14 г. - 2 124.09 лв. и за данъчен период 2010 г. в размер на 3 500,35 лв. и лихви за периода 01.05.11 г. -24.04.14 г. - 1 071,43 лв. В касационната жалба се поддържа, че съдебното решение в посочената част е неправилно като постановено при пороци по чл. 209 АПК, изразяващи се в: необосновани изводи за наличие на основание по чл. 122 и сл. ДОПК за извършване на ревизията по особения ред; съдът неправилно приел, че разходите на ревизираното лице за покупка на имущество и за издръжка за живот са направени в резултат на укрити приходи на лицето, след като е доказано, че това е ставало предимно със средства на съпруга, докато съпругата е участвала в съвместния принос при придобиването единствено с грижите за децата и работа в домакинството. Имуществените възможности на съпруга изобщо не са били изследвани. Неправилно съдът е възложил при новото разглеждане на делото задача на експертизата, при която приходната част на баланса на РЛ се формира само от изтеглените от ревизираното лице парични средства от нейните и на съпруга й банкови сметки. Следвало е, при определяне на данъчната основа, да се изследват всички изтеглени от съпрузите суми от банкови сметки, независимо кой ги е изтеглил или е извършил плащане за общи разходи. При това, изцяло необосновани са изводите на приходните орани и на съда за наличие на паричен недостиг като разлика между направените разходи и установените доходи на съпрузите. Такъв е и смисълът на разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от ДОПК. Иска се отмяна на съдебното решение в посочената част и отмяна на РА в съответната част, както и присъждане на направените разноски. Ответникът по жалбата - ДД"ОДОП" В. при ЦУ на НАП, чрез юрк. К., оспорва жалбата по съображения в писмен отговор от 17.11.2017 г. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото и съобрази следното: Предмет на оспорване пред АС В. е бил ревизионен акт, с който по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, на ревизираното местно физическо лице са установени задължения по чл. 48 ЗДДФЛ върху превишението на извършените от лицето разходи над доказаните приходи. Делото е било за втори път пред първоинстанционния АС след отменително Решение № 3969/06.04.16 г. по адм. д. № 3473/2015 г. на Върховния административен съд. С първоинстанционното решение, по жалба на ревизираното лице, установените данъчни задължения са намалени до посочените в касационната жалба размери като в тази част решението като необжалвано е влязло в сила. За 2009 г. по РА данъчната основа за облагане е формирана от сбора на 323,64 лв., получени по трудови правоотношения и 230 463,11 лв. установено превишение на разходите над доказаните приходи, изчислено подневно. Установено е данъчно задължение в размер на 23 046,32 лв. данък и съответни лихви. Със съдебно- счетоводна експертиза/допълнително заключение/, приета без оспорване при повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд, недостигът на парични средства на годишна база за този данъчен период е изчислен на 51 985,63 лв., при което съдът е намалил данъчното задължение на 5 189,56 лв. и съответни лихви. За 2010 г. по РА данъчната основа за облагане е формирана от сбора на 35 003,53 лв. превишение на разходите над доказаните приходи и сумата 43 108,17 лв. - левова равностойност на банков превод, постъпил по сметка на ревизираното лице на 10.08.2010 г., направен от С. К.. Установено е данъчно задължение в размер на 7 811,17 лв. данък и съответни лихви. Със съдебно- счетоводна експертиза, приета без оспорване при повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд, недостигът на парични средства на годишна база за този данъчен период е потвърден в същия размер на годишна база. За да намали задължението за този период на 3 500,35 лв. и съответни лихви, съдът е приел, че посоченият банков превод не съдържа доход с неустановен произход, подлежащ на облагане. При изготвяне на баланса по РД и РА в приходната част са включени: доходи от трудова дейност; изтеглени от банкови сметки в брой средства; левова равностойност на получени в евро преводи от Белгия. В разходната част са включени: 1/2 от паричните разходи за живот по статистически данни от НСИ за домакинство, доколкото РЛ не е представило доказателства за конкретни разходи - фактури за заплатени ток, вода и др.; сума по договор за дарение; направени вноски в притежавани от РЛ банкови сметки; разходи към БТК; разходи за данъци и поддръжка на притежавания от РЛ лек автомобил, в т. ч. и платени застрахователни премии за същия, в пълен размер, тъй като е прието, че няма данни съпругът й да е ползвал автомобила и да е заплащал тези разходи; 1/2 от стойността на закупени лек автомобил и недвижими имоти, като само по отношение на една от вноските за закупен имот в гр. Д. е включена пълната й стойност /42 265 лв./, тъй като е изплатена на ръка от РЛ, за което е представена разписка от 10.12.09 г., а останалите вноски са били платени по банков път. При първото разглеждане на делото от административния съд са приети първоначално и допълнително заключение по допусната ССЕ. В основното заключение вещото лице, съобразно поставената задача, е изготвило баланс, в който са включени като приход пълните стойности на изтеглените от жалбоподателката парични средства от нейни банкови сметки и э от тези изтеглени от съпруга й, от негови сметки. В разходната част - разходите за придобиване на всички имущества са в съотношение 1/2 от стойността им. Допълнителното заключение е дадено в два варианта: вариант I - сумите теглени от двамата съпрузи от собствените им банкови сметки, са включени в приходната част на баланса в съотношение на 1/2 от всяка; за предходната 2008 г. е изготвен баланс, в който са включени 1/2 от сумите, изтеглени от сметки на съпруга й, а в разходната част 1/2 от придобитото по време на брака имущество; вариант II - единствено при включване на 1/2 от сумите теглени от двамата съпрузи от собствените им сметки. Изчисленията са направени от вещото лице по методиката, използвана от органите по приходите - чрез отрицателни междинни /подневни/ салда, като при всички варианти на изготвените парични потоци и направените изчисления, вещото лице е достигнало до заключение за липса на недостиг на парични средства и за двата ревизирани периода, реп. за липса на данъчни задължения. При новото разглеждане на делото от административния съд, от съда служебно е допусната допълнителна ССЕ. В приетото заключение вещото лице е изготвило баланса на годишна база, като в приходната част е включило пълния размер на изтеглените от жалбоподателката суми от нейни банкови сметки и от банковата сметка на съпруга й, които е теглила въз основа на даденото й пълномощно; а в разходната част - придобитото имущество в съотношение э от стойността. За да изготви паричните потоци на жалбоподателката за 2009 г. и 2010 г., съобразно поставената задача, вещото лице е изготвило такъв поток и за 2008 г. /Приложение 1/. Установило е, че през този период няма данни за теглени средства от банкови сметки на съпруга, извършени с пълномощно; взело е предвид направените с РА корекции и при изчисление на годишна база е констатирало, че към 31.12.2008 г. жалбоподателката е разполагала с приход в размер на 52 534.39 лв., което е заложено от експертизата и за начално салдо към 01.01.2009 г., докато признатото такова с обжалвания РА е в размер на 54 842.02 лв. При изготвяне на паричния поток за 2009 г. /Приложение 2/ вещото лице е установило и включило като приход изтеглени от жалбоподателката, с предоставеното от съпруга й пълномощно средства, от негова банкова сметка, с левова равностойност от 156 466,40 лв. В разходната част, освен тези по РД, вещото лице е взело предвид в съотношение 1/2 част и разходите за придобиване по време на брака недвижим имот в гр. Д.; отчело е направените с обжалваният РА корекции на разходите за съобщения, които се дублират с разходите от НСИ за издръжка на домакинството. Съобразно направените изчисления, вещото лице е установило, че към 31.12.2009 г. жалбоподателката е имала недостиг на парични средства в размер на 53 440.99 лв. При изготвяне на паричния поток за 2010 г. /Приложение 3/ вещото лице е включило в приходната част изтеглените от жалбоподателката от нейни банкови сметки суми в пълен размер. В разходната част е включило 1/2 разходите за придобити по време на брака недвижими имоти и друго имущество; взело е предвид направените с РА корекции и съобразно направените изчисления е установило, че към 31.12.2010 г. жалбоподателката е имала недостиг на парични средства в размер на 35 003.53 лв. При така изготвените парични потоци и установените превишения на разходите, вещото лице е определило и размера на данъчните задължения. Първоинстанционният съд е намалил установените с РА данъчни задължения, съгласно тази експертиза, която е изготвена по законосъобразната методика за изчисление на превишението на разходите над приходите на годишна база. Неоснователно е главното касационно оплакване за не вземане от страна на първоинстанционния съд в приходната част на паричния баланс на ревизираното физическо лице на изтеглените от съпруга на жалбоподателката парични средства от собствените му банкови сметки. На това оплакване първоинстанционният съд е дал изчерпателен и законосъобразен отговор, който напълно се споделя от настоящия съдебен състав на касационната инстанция. На националната правна уредба не е познат институтът на семейното подоходно облагане. Обосноваване на общност на приходи и разходи за определяне на задължението за подоходен данък не следва и от института на съпружеската имуществена общност по действащия Семеен кодекс/СК/ - чл. 21, ал. 1, съгласно който общността се разпростира само върху вещни права. Принципът на съпружеска имуществена общност /СИО/ върху придобитите по време на брака, в резултат на съвместен принос, вещни права е съобразен от органите по приходите и от първоинстанционния съд при определянето на разходите, като в разходната част на паричните баланси е взета половината от стойността на придобитото имуществото. Установяването на липсата на съвместен принос може да бъде предмет на установителен иск, предявен от единия съпруг и по време на брака, на основание чл. 21, ал. 4, т. 1 СК. Твърдение с посоченото съдържание, направено инцидентно в административния процес по оспорването на ревизионния акт, подлежи на доказване. Придобитите от съпруга доходи на влог, освен ако не се трансформират в права по чл. 21, ал. 1 от СК, не са предмет на СИО и към тях е неотносима презумпцията за съвместен принос по ал. 3. За права, вън от обхвата на СИО, са неприложими разпоредбите за съвместния принос и той не се презюмира. Основание за това не е налице и в ЗДДФЛ. Затова законосъобразно съдът е приел, че правилно при изготвяне на паричния поток на РЛ не са взети предвид направените от съпруга А. Ш. приходи и разходи, като това касае и предходните такива, послужили за определяне на началното салдо за 2009 г. Обосновани на събраните доказателства са изводите на първоинстанционния съд, че с оглед данните за непостоянното пребиваване на съпруга на жалбоподателката в страната, развивания от него бизнес, свързан с големи разходи и предоставени от него заеми в големи размери, не може коректно да се определи точно каква част от изтеглените от него парични средства от собствените му банкови сметки са били предназначени за разходи на семейството. С дадените от съпруга като свидетел показания е установено, че той е превеждал парични суми по банкови сметки на съпругата си и по свои банкови сметки в България, за които съпругата му е разполагала с пълномощно и изтеглените средства от нея лично от нейните банкови сметки и от тези на съпруга й, чрез пълномощно, са взети предвид при определянето на приходната част на паричния баланс на ревизираното лице. Предоставянето на изтеглени от съпруга парични средства за покриване на установения на съпругата паричен недостиг за двете ревизирани години е подлежало на доказване от жалбоподателката, която черпи изгодни за себе си правни последици от доказването на този факт. Съответно- за нейна сметка са и последиците от това недоказване. Непълнотата на доказателствата по вина на страната не е касационно основание за отмяна на първоинстанционното решение. Решението, в обжалваната му част, като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса и на осн. чл. 161, ал. 1 вр. чл. 8, ал. 1, т. 3 и чл. 9, ал. 3 от Наредбата на минималните размери на адвокатските възнаграждения на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в размер на 509,65 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение