Определение № 512 от 04.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 241/2026 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 от ГПК. Образувано е по подадена от Н. Р. Ж. молба с вх. № 141706/25.11.2025 г. / уточнена с молба вх. № 149032/09.12.2025 г. и молба вх. № 150767/12.12.2025 г./, с която се иска отмяна на основание чл. 303 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК на влязлото в сила решение № 6836/13.11.2025 г. по гр.д № 11099/2025 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение жалбата на Н. Р. Ж., длъжник по изп. д. № 20148380402143 по описа на частен съдебен изпълнител М. Б. с рег. № .........., срещу постановление от 12.09.2025 г., с което е постановен отказ за прекратяване на изпълнително производство № 20148380402143, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Твърдят се, факти, имащи отношение към действията на ЧСИ М. Б. с рег. № ...... в изпълнителното производство. Ответникът по молбата „Топлофикация София“ЕАД [населено място] в писмен отговор оспорва същата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Трето г.о., след преценка на данните по делото, съобразно правомощията по чл. 307, ал. 1 ГПК, намира молбата за процесуално недопустима по следните съображения: Влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска от молителя е постановено по реда на чл. 435 и сл. от ГПК. Съгласно приетото с т. 3 от Тълкувателно решение № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г., ОСГТК, ВКС не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител. Прието е, че особеностите на производството по чл. 303 - чл. 309 ГПК, а именно: че отмяната по Глава 24 ГПК не е способ за отстраняване необжалваемостта на съдебните актове, а способ за преодоляване на силата на пресъдено нещо по предмета на решението, която нейна цел определя и приложното й поле на производство за отмяна на влезли в сила съдебни решения, формиращи сила на пресъдено нещо по правния спор, изключват решенията по чл. 436 ГПК от обсега на отмяната. По изложените съображения следва да се приеме, че атакуваното решение не подлежи на отмяна, тъй като е изключено от приложното поле на чл. 303 и чл. 304 ГПК, и подадената молба за отмяна като недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане. С оглед изхода на делото молителят следва да заплати на ответника по молбата „Топлофикация София“ЕАД [населено място] разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 40,90 евро /сума получена след превалутиране, съгласно чл. 12, ал. 1 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, на сумата от 80 лв., определена по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащането на правната помощ/. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето г.о.