Определение № 1030 от 10.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 176/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадена частна жалба вх. № 11421/15.12.2022 г. от М. И. С., чрез адв. К. В.-Д. срещу определение № 4312/01.12.2022 г. по гр. дело № 4047/2022 г. на ВКС, III г.о., с което е оставена без разглеждане молба вх. № 8720/22.08.2022 г. на М. И. С. за отмяна на влязло в сила решение № 86/13.06.2022 г. по в.гр.дело № 158/2022 г. на Пловдивски апелативен съд. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Сочи за неправилен извода на съда относно неприложимостта на разпоредбата на чл.303 ГПК в производството, в което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Според жалбоподателя при разглеждане на делата за допускане на осиновяване съдът преценява дали е налице еднопосочна воля на участващите лица за исканото осиновяване и е задължен да събира доказателства за наличието на законовите условия за допускане на осиновяването, както и за това дали исканото осиновяване е в интерес на детето. Лишаването от възможността на страна в процеса – биологичен родител да участва в хода на делото води до ограничаване на неговото право на защита и възможността да сочи доказателства в насока, обратна на тази на лицата, искащи допускане на осиновяването. Поддържа, че дори да носи белезите на охранително производство, производството по допускане на осиновяване не е типичното охранително производство, уредено в част 6 от ГПК, поради което не следва да се прилага чл.540 ГПК. Искането е да се отмени обжалваното определение и делото да се върне на съдебния състав за произнасяне по същество на подадената молба за отмяна. Върховният касационен съд състав на четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да остави без разглеждане подадената молба от М. С. съдебният състав е приел, че решението, чиято отмяна се иска, е постановено в производство по осиновяване. Прието е, че производството по осиновяване според правната доктрина и константната съдебна практика е охранително - безспорно, едностранно производство, чрез което не се дава защита на нарушени лични и имуществени права, а се съдейства на страната, инициирала производството, да настъпят желаните изгодни правомерни последици и с които не се нарушават чужди права. Общата уредба на охранителните производства, каквото е и това по осиновяване, се съдържа в част VI-та, глава XXXXIX на ГПК. Доколкото в СК специални разпоредби за производството по осиновяване се съдържат само относно подсъдността (чл.96 СК), разглеждане на делото(чл.97 СК) и обжалване на решението (чл.98 СК), то спрямо производството по осиновяване приложение намира и общата разпоредба на чл. 540 ГПК, съгласно която за охранителните производства се прилагат съответно и правилата на исковото производство, с изключение на чл.207 - чл.266 и чл. чл.303 - чл.388 ГПК. Приел е, че с разпоредбата на чл. 540 ГПК законодателят изрично е изключил отмяната като извънреден способ за защита срещу съдебните актове постановявани в охранителни производства. Формиран е извод, че молбата за отмяна е насочена срещу охранителен съдебен акт, изключен от законодателя от приложното поле на отмяната, поради което е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Настоящият съдебен състав възприема изводите на съда в обжалваното определение. С решение № 86/13.06.2022 г. по в.гр.дело № 158/2022 г. на Апелативен съд гр. Пловдив е отменено решение № 225/23.12.2021 г. по гр.дело № 1342/2021 г. на Окръжен съд Стара Загора и вместо това е допуснато осиновяване на детето Х. М. С. от И. Й. И. при условията на пълно осиновяване, като е постановено осиновеният да носи имената Х. И. Й., съответно да се изпрати препис от решението на [община] за съставяне на нов акт за раждане на детето Х. М. С., в който И. Й. И. да бъде записана като единствен рожден родител – майка, а детето да бъде записано с имената Х. И. Й.. Решението е влязло в сила на 13.06.2022 г. Жалбоподателят М. И. С. – страна в производството по делото е подал молба вх. № 8720/22.08.2022 г. за отмяна на решение № 86/13.06.2022 г. по в.гр.дело № 158/2022 г. на Апелативен съд гр. Пловдив на основание чл.303,ал.1,т.5 ГПК и е образувано гр. дело № 4047/2022 г. на ВКС, III г.о. по което е постановено обжалваното определение. Съдебното производство по допускане на осиновяване не е исково, а е охранително съдебно производство, в което не се разрешава спор за субективно материално право със сила на пресъдено нещо. Съгласно чл.540 ГПК за охранителните производства освен общите правила на този кодекс се прилагат съответно и правилата на исковото производство, с изключение на чл. 207 - 266 ГПК и чл. 303 - 388 ГПК. Цитираната разпоредба изрично изключва приложението по отношение на охранителните производства, на извънинстанционния процесуален ред за отмяна на влезли в сила решения (чл. чл. 303 - 309 от ГПК ). Решението на Пловдивския апелативен съд № 86/13.06.2022 г. по в.гр.дело № 158/2022 г., с което след отмяна на решение № 225/23.12.2021 г. по гр.дело № 1342/2021 г. на Окръжен съд Стара Загора е допуснато осиновяване на детето Х. М. С. от И. Й. И. при условията на пълно осиновяване е постановено в охранително производство и не се ползва със сила на пресъдено нещо. Поради това посоченото решение на Пловдивския апелативен съд не подлежи на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Както се посочи законодателят изрично е изключил тези решения от обхвата на извънинстанционния контрол по реда на отмяната с разпоредбата на чл. 540 ГПК. Следователно подадената молба за отмяна е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати, какъвто е и крайният извод на съдебния състав в обжалваното определение. Последното е правилно и следва да се потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о