Определение № 70 от 09.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 1921/2017 г.

Производството е образувано по молба на [фирма] по чл.248 от ГПК,с която е направено искане за допълване на определение №38,постановено на 29.01.2018г. по настоящото дело,с присъждане на направените от дружеството в производството пред ВКС разноски в размер на платено адвокатско възнаграждение. Ответникът по молбата [фирма] прави възражение липса на доказателства за реално извършено плащане и за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение. Молбата е подадена от легитимирана страна в срока по чл.248 ал.1 ГПК,поради което е допустима. Върховният касационен съд, като взе предвид изложеното в молбата и при съобразяване данните по делото, счита, че са налице законоустановените предпоставки за уважаване на направеното в нея искане. По делото е постановено определение №38/29.01.2018г.,с което е отказано допускането на въззивното решение на СГС по т.д.№1921/17г. до касационно обжалване по подадената от [фирма] касационна жалба. Молителят,който в това производство е бил ответник, с депозирания писмен отговор е направил искане за присъждане на направените пред ВКС разноски.Към отговора са приложени пълномощно за адв.М. /изготвила и подписала отговора/ и договор за правна помощ, сключен с нея, с уговорено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС в размер на 1700 лв., за която сума в договора е посочено,че е заплатена в брой. При тези обстоятелства, с оглед разпоредбата на чл.81 от ГПК, съставът на Върховен касационен съд,Търговска колегия,Първо отделение намира,че следва да бъде постановено определение,с което определението по чл.288 от ГПК бъде допълнено с присъждане на претендираните от страната разноски. Съгласно т.1 от ТР №6/06.11.13г. по тълкк.д.№6/12г. на ОСГТК на ВКС вписването в договора за правна помощ,че уговореното адвокатско възнаграждение е платено в брой, придава на документа характер на разписка,с която се удостоверява извършеното плащане. Възражението на противната страна за липса на доказателства,несъобразено с тази практика, следва да се приеме за неоснователно. Неоснователно е и възражението на [фирма] за прекомерност на адвокатското възнаграждение.Съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното адвокатско възнаграждение,определено спрямо цената на иска възлиза на 1727,60 лв.,с оглед на което платеното от страната такова в размер на 1700 лв. не подлежи на намаляване. По изложените съображения Върховният касационен съд Търговска колегия,състав на Първо търговско отделение