Определение № 220 от 16.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3467/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. С. С. и О. С. З., чрез пълномощника адв. Т., срещу разпореждане от 18.03.2014г. на Софийски градски съд, ІІ-д въззивен състав, постановено по гр.д.№ 14 138/2013г., с което е върната въззивната им жалба вх.№ 1029387/24.07.2013г. срещу решение на Софийски районен съд, 62 състав по гр.д. № 14 475/2013г. Жалбоподателите намират разпореждането за незаконосъобразно. Изтъкват, че определеният от тях във въззивната жалба обжалваем интерес е 1027,04лв. и върху него е внесена държавна такса 25 лв., както им е указал Софийски районен съд. Ответниците по частната жалба не са взели становище. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. При преценка на основателността й Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното: Производството по гр.д. №14 138/2013г. на Софийски градски съд, ІІ-д състав е образувано по въззивна жалба на С. С. С. и О. С. З. срещу решение от 11.07.2013г. на Софийски районен съд, 62 състав, по гр.д. № 14 475/2013г. С последното съдът е приел за установено, че С. С. и О. З. държат на [фирма] по 409,07лв. всеки от тях, заедно със законната лихва от 19.12.2011г., както и по 55 лв. мораторна лихва всеки от тях. При подаване на въззивната жалба Софийски районен съд е събрал държавна такса по нея в размер на 25 лв. и е изпратил делото на въззивната инстанция. Софийски градски съд с разпореждане от 24.10.2013г. е оставил жалбата без движение като е указал внасяне на държавна такса още 75лв. Разпореждането е съобщено на жалбоподателите на 11.11.2013г. С второ разпореждане от 09.01.2014г. съдът е дал последна възможност в едноседмичен срок да се изпълнят дадените указания. Това разпореждане е съобщено на 04.03.3014г. С обжалваното разпореждане от 18.03.2014г. въззивната жалба е върната предвид неотстраняване нередовностите на жалбата. При горните данни настоящият състав намира разпореждането за правилно. С исковата молба на [фирма] против С. С. и О. З. са предявени общо четири иска: главница от 519,17лв. и лихва за забава 67,36лв., дължима от първия ответник и главница 519,17лв. и лихва за забава 67,36лв., дължима от втория ответник. С обжалваното пред Софийски градски съд решение всеки от исковете е уважен частично: тези за главницата са уважени за по 409,07 лв., а тези за лихвата за по 55 лв. Държавна такса се дължи за обжалването на решението по всеки един от тези искове, според уважения им размер. Държавната такса е в размер на 2%, но не по-малко от 25 лв. - чл.18, ал.1 във вр. с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Доколкото в случая при пресмятане на 2% от присъдените суми се получават стойности по-ниски от 25 лв., то за всеки от исковете е дължима минималната държавна такса от по 25 лв. или общо 100лв. След приспадане на внесените 25 лв. остават за довнасяне 75 лв. Тъй като при двукратно дадени указания таксата не е внесена, въззивната жалба с основание е върната. Поради изложеното обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.