Определение № 51 от 02.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 2848/2019 г.

Производството е по реда на чл.83, ал.2 ГПК. Съдът е сезиран с искане от касатора Й. И. Е. за освобождаване от задължението за плащане на държавна такса за касационното производство. С молба от 12.02.2021г. са представени декларации за семейно, здравословно и имуществено състояние по чл.83, ал.2 ГПК, както и разпореждания от НОИ №02212332752/01.01.2021г. и №02200380307/01.07.2020г. за определяне размер на пенсия за осигурителен стаж и възраст на касатора и съпругата му. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, като разгледа молбата намира следното: С определение №530 от 19.12.2020г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решение №80 от 30.07.2019г. по в.т.д. №165/2019г. на Апелативен съд- Бургас в обжалваната част, като е указано на касационния жалбоподател Й. Е. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 7 969.87 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено. С приложените две декларации за материално и гражданско състояние молителят декларира, че е женен, като единствените доходи в семейството са от пенсии /668.54 лева за него и 300.00 лева за съпругата му/, а имуществото му се изчерпва с един недвижим имот /жилище в [населено място]/ и два леки автомобила с регистрация от 1991г. и 2000г., които са запорирани по посоченото изп.дело. Видно от служебно направените от съда справки, Й. Е. и съпругата му притежават правото на собственост върху нива с площ от 14 898 кв.м. в м.“Индж.блато“, съставляваща имот №065012 и 1/3 ид.част от нива с площ от 15 083 кв.м. в същата местност, съставляваща имот №065010, които не са отразени в гореописаните две декларации за материално и гражданско състояние. Установява се също така, че в хода на делото /след подаване на касационната жалба/ и след постановяването на определение №142/07.05.2019г. на Апелативен съд-Бургас по ч.т.д.№102/2019г. в производството по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване, Й. Е. е отчуждил /продал/ притежавани от него недвижими имоти в [населено място] /1/2 ид.част от жилищен имот от 72 кв.м., Ѕ ид.част от жилищен имот от 47 кв.м., ј ид.част от гараж от 25 кв.м., ј ид.част от парцел с площ от 528 кв.м./- вписване в имотния регистър на АВп вх.рег.№2105/18.08.2020г. Тези недвижими имоти, притежавани от касатора към момента на искането му за освобождаване от дължимата държавна такса за въззивно обжалване и към момента на подаване на декларацията по чл.83, ал.2 ГПК пред въззивния съд, не са били декларирани като част от неговото имущество, респ. съдът се е произнесъл въз основа на невярна декларация. Получената за тези имоти продажна цена не е декларирана и в настоящото производство по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от дължимата държавна такса за касационното производство. Настоящият съдебен състав констатира също така, че съпругата на касатора М. Г. Е. има вписан в НАП трудов договор с работодател „Дента-2000“ ЕООД, [населено място], който не е прекратен. Освобождаването от такси и разноски по производството е обусловено от преценка на съда дали страната разполага с достатъчно средства, за да ги плати, като следва да бъдат съобразени доходите на лицето или на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта и други обстоятелства /чл.83, ал.2, т.1-7 ГПК/. В настоящия случай касаторът не е декларирал пълно и изчерпателно притежаваните от него и семейството му имуществени права, не е декларирал получената от продажбата на гореописаните недвижими имоти цена, вкл. е декларирал неверни обстоятелства относно притежаваните недвижими имоти, поради което не може да се направи обоснован извод, че не разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса. Не може да не се отчете и обстоятелството, че за предходните две инстанции касаторът не е внасял държавни такси, т.е. до момента не е понесъл финансова тежест за водене на делото. Воден от горното настоящият състав на ВКС намира искането за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса за касационна жалба в размер от 7 969.87 лева за неоснователно. Предвид изложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение