Определение № 5085 от 16.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4826/2025 г.

Образувано е по частна жалба на В. Р. П., от гр. Видин против определение № 404 / 09.04.2025 г. по адм. дело № 114 / 2025 г. на Административен съд – Видин. Наведените от жалбоподателя доводи, относими за спора, обосновават оплаквания за неправилност. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е неоснователна. С определение № 404 / 09.04.2025 г. по адм. дело № 114 / 2025 г. Административен съд – Видин е оставил без разглеждане жалбата на В. Р. П. срещу разпореждане [номер] / 24.03.2025 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Видин и е прекратил производството по делото. Изпратил е жалбата по подведомственост на ръководителя на ТП на НОИ – Видин, позовавайки се на разпоредбата на чл.117 от Кодекса за социално осигуряване. Приел е, че оспореният акт не подлежи на самостоятелен съдебен контрол – основание за прекратяване на съдебното производство на основание чл. 159, т.1 АПК. Определението е правилно. По делото е установено, че с разпореждане [номер] / 24.03.2025 г. ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Видин е спрял на основание чл.95, ал.1, т.6 КСО и чл.11, т.7 НПОС, считано от 05.11.2024 г. ЛПИОЗ по чл. 74 КСО на В. Р. П.. Изрично е указал на засегнатото лице, че разпореждането може да се обжалва съгласно чл.117, ал.2 КСО пред ръководителя на ТП на НОИ – Видин в четиринадесетдневен срок от получаването му. Въпреки дадените указания, жалбоподателят П. е подал жалба пред Административен съд – Видин срещу първоначалния акт на пенсионните органи. Съгласно чл. 117, ал.1, т.2, б.“ж“ КСО пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпорежданията за спиране на производството по отпускането или изплащането на парични обезщетения по глава четвърта и на пенсиите. Разпоредбата на чл.118 КСО съдържа норма, която сочи, че решението на ръководителя на ТП на НОИ е актът, който подлежи на съдебен контрол. Достъпът до съдебно оспорване е възможен едва след изчерпване на административния контрол, който се явява положителна процесуална предпоставка по възникване правото на съдебно оспорване. След като жалбоподателят не е спазил този съдопроизводствен ред, административният съд законосъобразно и обосновано е приел, че подадената жалба срещу разпореждане [номер] / 24.03.2025 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Видин не е подведомствена на съда и следва да бъде изпратена по компетентност на ръководителя на ТП на НОИ, който е горестоящ административен орган по смисъла на чл.117-118 КСО. По изложените съображения, атакуваното съдебно определение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 вр. с чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение