Решение № 5506 от 21.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11940/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. А. Ш., чрез адв. Пенчева, срещу решение № 3700 от 01.08.2025 г., постановено по адм. дело № 1266/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 244з-3115 от 10.09.2024 г. на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Благоевград. С обжалваната заповед му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение в МВР. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да се отмени оспореният административен акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - директорът на Областна дирекция на МВР - Благоевград, чрез главен юрисконсулт Янева оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № 244з-3115 от 10.09.2024 г. на директора на Областната дирекция на Министерство на вътрешните работи - Благоевград, с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 203, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и по реда на чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР е прекратено служебното правоотношение в МВР на младши инспектор М. А. Ш. – полицай (водач на патрулен автомобил) в група „Охранителна полиция“ на РУ – Разлог при ОДМВР – Благоевград поради нарушение на т. 15, т. 19, т. 20, т. 25 и т. 83 от Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при липсата на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и спазена процедура по налагане на дисциплинарното наказание. При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът е устанаовил, че не са оборени констатациите и мотивите на дисциплинарнонаказващия орган. Прието е, че наложеното наказание е за доказано нарушение както от обективна, така и от субективна страна, съответства на характера и тежестта на нарушението, което се определя като тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, тъй като е обвързано с нарушение на визираните в заповедта т. 15, т. 19, т. 20, т. 25 и т. 83 от Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР и като резултат е довело до уронване престижа на службата. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, като мотивите се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК. При напълно изяснена фактическа обстановка административният съд е извел обосновани и правилни правни изводи за законосъобразност на оспорената заповед. Неоснователни са оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. Заповедта е издадена за установено дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР "неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР", което законът определя като тежко нарушение на служебната дисциплина, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР "деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата". От събраните по делото доказателства е видно, че дисциплинарното производство е проведено съгласно изискванията на чл. 206, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР, в срока по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Нарушаването на разпоредбите на т. 15, т. 19, т. 20, т. 25 и т. 83 от Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР правилно е било квалифицирано като дисциплинарното нарушение съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Безспорно от доказателствата по делото е установено, че на посочените в заповедта място и време и по описания начин служителят е извършил действия, с които е осъществил дисциплинарно нарушение чрез неправомерното поведение като е „присъствал и непосредствено участвал в търсене на археологически обекти без съответното разрешение“. Описаните подробно действия на Ш. съставляват нарушение на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като поведението му е било несъвместимо с тях и е уронващо престижа на службата. Обосновано съдът е приел за правилни изводите на административния орган, че са изпълнени и двете кумулативни предпоставки за ангажиране на дисциплинарна отговорност по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, тъй като Ш. не е съобразил незаконността на извършените от него действия. При установяване на тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, дисциплинарнонаказващият орган действа при условията на обвързана компетентност и следва да наложи най-тежкото, предвидено в нормата на чл. 203 ЗМВР наказание. Неоснователни са доводите на касатора, че първоинстанциенният съд неправилно е приел, че са налице предпоставките за уронен престиж на службата, тъй като нямало данни, че поведението на Ш. е от естество реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция. В случая поведението на жалбоподателя е станало достояние на местната общественост с оглед публикациите в местните медии. Нормата на чл. 194, ал. 3 ЗМВР изрично визира, че дисциплинарната отговорност на държавните служители в МВР има самостоятелен характер и е независима от „друг вид отговорност“ за същото деяние. В този смисъл е и ТП №3/7.06.2007 г. на ВАС по т. д. №4/2007 г., което освен, че обобщава понятието „уронващо престижа на службата“, сочи и на хипотезите, в които действията на служителя на МВР се отнасят към основанието по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Предвид изложеното обжалваното решение като постановено при липса на сочените основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба – без уважение като неоснователна. При този изход на спора, основателно е искането на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал. 3 АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ в полза на бюджета на органа трябва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 100 /сто/ евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,