Определение № 6570 от 16.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5808/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на У. Х. срещу Определение № 19326 от 19.05.2026 г. по адм. дело № 5618/2026 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлено искането му за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM 2614861/30.04.2026 г. по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), издадена от полицейски орган в 03 РУ-СДВР, с която на лицето е приложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В частната жалба се твърди, че съдът е формирал неправилен извод за липсата на нормативно установените предпоставки за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, тъй като жалбоподателят полага ежедневни грижи за баща си, който е в тежко здравословно състояние. Ответникът – полицейски орган в 03 РУ-СДВР, не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 230 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. По същество частната жалба е неоснователна. Процесната ПАМ е приложена на основание чл. 171, т. 1, б. „б” ЗДвП. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено, че водачът е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация в кръвта 1,87 промила, установена с алкотест дрегер АРБА 0071. За да отхвърли искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, съдът е изложил мотиви, че лицето не е доказало, че предварителното изпълнение може да причини вреди, които да са противопоставими на защитения обществен интерес. Действително по делото са представени амбулаторни листове от медицински прегледи на бащата на жалбоподателя, но от същите не се установява, бащата на жалбоподателя се нуждае от постоянни медицински прегледи и интервенции. Определението е правилно. Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП. В ЗДвП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което следва да намерят приложение общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК. Чл. 166, ал. 4 АПК предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Условията на чл. 166, ал. 2 АПК са следните: ако предварителното изпълнение може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. В случая горните условия не са налице. Целта на процесната ПАМ е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Защитените обществени отношения са с висока значимост, тъй като управлението на МПС е дейност с повишена опасност за здравето и живота на участниците в движението по пътищата. Характерът, степента и продължителността на засягане на правата на адресата на ПАМ нямат превес пред значимостта на защитените обществени отношения. Осигуряване на безопасността на движението по пътищата е в интерес на всички участници в движението, включително в интерес на пътниците в автомобила. Като е приел, че предварителното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя със същата степен на значимост, административният съд е постановил правилен съдебен акт. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК Върховният административен съд, седмо отделение