Определение № 1031 от 07.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 514/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от С. Б. П., чрез пълномощника му адв.П. срещу определение № 10364 от 01.09.2023 г. по възз. ч. гр. д. №7241/2023 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 26.03.2023 г. по гр. д. № 56152/2022 г. на Софийски районен съд. С последното е прекратено производството по гр.дело №56152/22г. по описа на Софийски районен съд, образувано по искова молба на С. Б. П. срещу С. С. Г. с искане по чл.51, ал.4 СК за изменение на родителските права, местоживеенето и личните отношения с тяхното дете Ш. С. П. и е изпратено делото за разглеждане на РС Сливница по подсъдност. Според жалбоподателя обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поставя следния въпрос във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 ГПК: Единствено съдът по местонахождение на детето ли е компетентен да разгледа спора за родителски права, при положение, че детето е неправомерно преместено от единия родител от едно населено място в друго, непосредствено преди завеждането на иска за родителски права от другия родител пред компетентния преди преместването на детето съд? Сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса в противоречие с определение №324 от 29.06.2017г. на ВКС, постановено по ч.гр.дело №2536/2017 г., в което е прието, че компетентен да разгледа спора е съдът по местопребиваване на детето, тъй като „уредената местна подсъдност е специална и е съобразена с най-добрия интерес на детето-спорът да бъде разгледан от районния съд, който има най-добра възможност да прецени този интерес, а при нужда да го изслуша, без детето да бъде принуждавано да изминава голямо разстояние и да променя ежедневието си“. Излага също така доводи, че процесния случай е различен след като детето на страните Ш. е имало трайно установена връзка с населеното място, където е предявен искът и няма такава връзка с [населено място], а и той е преместен от майката без знание на бащата и за краткото време е трудно да се приеме, че детето е установило трайна връзка с новото място. Смята, че обжалвания съдебен акт не е и в унисон с решение на СЕС по дело С- 523-07 и С-497-2010, в които решения е прието, че понятието „обичайно местопребиваване на детето“ по смисъла на чл.8 и 9 от Регламент 2201/2003 следва да се тълкува в смисъл, че това е мястото, което отразява определена интеграция на детето в социална и семейна среда. Счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване в предвид необходимостта и от точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като практика по прилагането му в тази връзка не е установена. Също така сочи и че е налице противоречие на обжалваното определение с чл.9 от Регламент 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси свързани с родителската отговорност и относно международното отвличане на деца, който постановява, че в случай на неправомерно отвеждане или задържане на дете, съдилищата на държавата членка, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди неправомерното отвеждане или задържане, запазват своята компетентност. Излага съображения, че делото следва да се разгледа от СРС, предвид това, че детето на страните е живяло в [населено място] и неправомерно, без знание на бащата е отведено от майката в [населено място]. Ответницата по частната касационна жалба С. С. Г. не е взела становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. С обжалваното въззивно определение е прието, че е правилна преценката на първоинстанционния съд- Софийски районен съд относно настоящия адрес и обичайното местопребиваване на детето на страните Ш. С. П. към датата на подаване на исковата молба, поради което и при съобразяване нормата на чл.127, ал.2 СК, тъй като обичайното местопребиваване и съответно "настоящ адрес на детето"- по смисъла на пар.1, т.15 от ДР на Закона за закрила на детето, е адресът, на който детето пребивава, в случая на територията на [населено място], където детето живее и учи, се налага приемането на извод, че компетентен да разгледа предявените по делото искове за изменение на мерките относно родителските права, местоживеене и личните контакти е РС- [населено място], а не СРС пред когото производството е прекратено. Въззивният съд е споделил изложеното от СРС относно определяне на местната подсъдност по спора за родителска отговорност, с който е бил сезиран и е препратил към установеното от първоинстанционният съд. С исковата молба, подадена до СРС от С. Б. П.-баща и законен представител на детето Ш., с местоживеене и адрес в [населено място] срещу С. С.-майка на детето са предявени искове по чл.51, ал.4 СК за изменение на режима на упражняване на родителските права, местоживеенето и режима на лични отношения между детето и родителя при който не живее. В отговора на исковата молба майката, която е предявила и насрещна искова молба е изложила, че тя и детето живеят в [населено място], където тя работи, а детето живее и учи в същия град, като е представила доказателства за това. С оглед на доказателствата по делото и от които се установява, че детето на страните е с настоящ адрес и пребивава в [населено място], а с оглед на трайно установената съдебна практика за настоящ адрес на детето се приема неговото фактическо местопребиваване към момента на предявяване на исковете по чл.127, ал.2 СК. С оглед на което е приел, че о пределената специална местна подсъдност по тези спорове, изключва общата такава по чл.105 ГПК, респ. чл.112 ГПК, което е обусловено именно от необходимостта от защита интересите на самото дете, поради което и при изясняване на понятието настоящ адрес на детето следва да се има в предвид именно неговото фактическо пребиваване, което е свързано и с последващите процесуални действия по разглеждането на спора. Поради което е прекратено производството пред СРС и е изпратено делото за разглеждане по подсъдност на РС Сливница, в съдебния района на който е [населено място]. Въззивният съд е изложил мотиви, че с оглед на пар.1,т.15 от ДР на ЗЗДетето настоящ адрес на дете по смисъла на този закон е адресът на който детето пребивава. Изложил е допълнително мотиви, като е посочил, че и с оглед на Регламент 2201/27.11.2003 г. при определяне на подсъдността на исковете за родителска отговорност релевантни са обичайното местопребиваване на детето по времето на сезиране на съда и само в определени хипотези предишното местопребиваване на детето, когато детето има ново обичайно местопребиваване, като целта е когато се променя местоживеенето на детето, спорът за родителската отговорност и лични отношения между родителите и детето да се реши по последното трайно установяване на детето. Настоящият състав на ВКС счита, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване поради следното: Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение или касационната инстанция констатира, че определението е вероятно нищожно, недопустимо или очевидно неправилно. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със: задължителната практиката на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. В случая поставеният въпрос в изложението не кореспондира с приетото от въззивния съд, за да потвърди първоинстанционното определение за прекратяване на делото и изпращането му за разглеждане от РС Сливница е поради това, че настоящия адрес на детето е в района на този съд, а не поради неправомерното му преместване, непосредствено преди завеждане на иска. Поставения въпрос не е обусловил волята на съда, за да приеме, че местно компетентен съд да разгледа спора между страните не е СРС, а е РС- Сливница, в района на който пребивава детето на страните. За да определи, че РС Сливница е местно компетентен съд да разгледа спора с искането по чл.127, ал.2, вр. с чл. 59, ал.9 СК и чл.51, ал.4 СК при изменение на обстоятелствата да се иска промяна на режим на упражняване на родителските права, местоживеене, лични отношения и издръжка въззивният съд е съобразил цитираните разпоредби и определената с тях специална местна подсъдност по тези спорове, свързана с това да се разглеждат от районния съд по настоящия адрес на детето. Именно изследвайки обстоятелствата къде фактически пребивава детето на страните, кое е мястото, където е неговата обичайна среда на живот, както и че настоящ адрес на дете по смисъла на пар.1,т.15 ЗЗДетето е адресът, на който детето пребивава, е приел, че след като то живее и учи в [населено място], независимо, че е пребивало към момента на раздялата на родителите и утвърждаване на споразумението между тях на адрес в [населено място], където е било семейното жилище на родителите преди прекратяване на брака им и независимо от съвместното упражняване на родителските права, но при определено място на живеене на детето при майката и при която е определено да живее то, след като майката и детето са се преместили фактически в друг град- [населено място], където майката работи, а детето учи при наличие на право на свободно предвижване, местно компетентен съд да разгледа спора в случая се явява РС- Сливница, в района на който е [населено място]. Въззивният съд не е приел, че детето на страните Ш. е неправомерно преместено от майката от едно населено място в друго, непосредствено преди завеждане на делото от бащата след като е определено детето да живее при майката и е от значение обичайното местопребиваване на детето, къде се е установило да живее трайно, обичаен и постоянен център на интереси и според практиката на СЕС, включително и цитираната мястото, в което се наблюдава интеграция на детето в социална и семейна среда. В тази връзка при отчитане на релевантните факти е наложен извод за обичайното местопребиваване на детето на територията на [населено място]-то живее там с майка си, ученик е в местното училище, за което са приложените писмени доказателства по делото и е ирелевантно споделеното от майката за евентуално преместване като намерение отново да се върнат евентуално в [населено място], където първоначално са живели. С оглед изложеното не е налице общата предпоставка за допускане на жалбата до касационно обжалване, поради което не следва да се обсъжда и наличие на специална такава по чл. 280, ал. 1, т. 1 както и по т.2 и т.3 ГПК. За пълнота на изложението следва да се посочи, че в случая въззивният съд е съобразил разпоредбата на пар.1, т.15 от допълнителните разпоредби на ЗЗДетето, в която е посочено, че настоящ адрес на дете е адресът, на който детето пребивава, както и е съобразил съществуващата трайната задължителна практика, с оглед на определение №185 от 23.04.2013 г. на ВКС, на II г.о., постановено по ч. гр дело №2198/2013 г. и определение №187 от 25.03.2013г., на ВКС, на IV г.о, постановено по ч. гр.дело №1956/2013 г., постановени по чл.274, ал.3 ГПК, че при спор за местна съдебна компетентност се преценява къде е било фактическото пребиваване на детето и това е мястото, където е неговата обичайна среда на живот към датата на подаване на исковата молба. В подкрепа на извода, че детето има такава трайна връзка и обичайна среда на живот и учи в [населено място] са приложените доказателства към отговора на исковата молба, които не са оспорени от ищеца, че детето на страните е било ученик в училище в [населено място] от учебната 2022/2023 г., изрично посочено и в доклад на ДСП и към завеждане на исковата молба в съда. Самият ищец в частната жалба признава, че детето живее и учи при майка си от юни 2022 г. в [населено място], но това е станало без да е уведомен. Неоснователно е позоваването на разпоредби от Регламент 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси свързани с родителската отговорност и относно международното отвличане на деца, след като регламентът съдържа система от правила за определяне на международната компетентност на съдилищата на държавите членки по дела относно родителска отговорност, включително и при международно отвличане на деца, за каквото в конкретния случай безспорно не се касае. Поради гореизложеното не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,