Определение № 9362 от 06.08.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6421/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от В. Б. А. от гр. София против определение № 6003 от 22.05.2024 г., постановено по КАНД № 540/2024 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което съдът е оставил без уважение искането на А. за освобождаване от Д.Т. по подадената частна жалба срещу протоколно определение, постановено на 29.03.2024 г. по същото дело. Частният жалбоподател обжалва определението, като неправилно. Излага съображения за неправилност на изводите на съда и позовавайки се на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ГПК и представените от него доказателства, че е социално слаб и че е регистриран като лице, което активно търси работа, счита че са налице предпоставките за освобождаването му от Д.Т. Иска да се отмени обжалваното определение, да се освободи от заплащане на такси по делото и да се допусне до разглеждане жалбата му срещу определението на съда, с което му е отказана правна помощ. Ответникът по частната жалба – Началника на Седмо районно управление – СДВР не е взел становище по същите. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.230 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. За да остави без уважение искането за освобождаване от държавна такса съдът е обсъдил представените от жалбоподателя доказателства относно имущественото му състояние и въз основа на тях е направил извод, че не са налице обстоятелства, обуславящи невъзможност за жалбоподателя да понесе разхода по заплащане на дължимата се Д.Т. В заключение, с оглед семейното и имущественото му положение, възрастта му, здравословното му състояние и притежаването на ид.част от апартамент и личен влог от 5 000 лв., е приел, че А. разполага със средства за заплащане на дължимата държавна такса. По изложените доводи, искането е оставено без уважение. Оспореното определение е правилно. Несъстоятелно е позоваването на частния жалбоподател на разпоредбата на чл. 83, ал.1, т.6 от ГПК доколкото на същия не му е предоставена, а му е отказана правна помощ по КАНД № 540/2024 г. по описа на АССГ. Изводът на съда, че лицето разполага с достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса в размер на 30 лв. е законосъобразен, постановен при правилен анализ на предпоставките по чл.83, ал.2, т.1 - т.7 ГПК. Искането за освобождаване от заплащане на Д.Т. се преценява не само с оглед на размера на дължимата държавна такса по конкретното дело, но и след преценка доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на такси в съдебното производство до приключването му във всички инстанции, ако не настъпи промяна в обстоятелствата (Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК, т. 12). В тази връзка представените по делото доказателства показват, че към датата на подаване на искането А. разполага със средства - паричен влог в размер на 5 000 лв. и може да заплати дължимата държавна такса за разглеждане на частната му жалба против протоколно определение от 29.03.2024 г. по КАНД № 540/2024 г. по описа на АССГ, с която е отхвърлено искането му за предоставяне на правна помощ. Предвид изложеното обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение