Определение № 572 от 24.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 2589/2018 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 9892/24.10.2018 г., подадена от Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], с искане за спиране изпълнението на обжалваното от него осъдително въззивно решение № 2120 от 07.08.2018 г., постановено по в.гр.дело № 1075/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 8594/19.12.2017 г., постановено по гр.д. № 7636/2016 г. по описа на Софийски градски съд, I-12 състав, с което е осъдено на основание чл. 226 КЗ (отм.) ЗАД „Армеец“ АД да заплати на А. Г. Й., с ЕГН: 82111455664, сумата от 40 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, следствие от ПТП, ведно със законната лихва върху сумата от 03.07.2015 г. до окончателното й изплащане, и е отхвърлена исковата претенция за разликата над 40 000лв. до 150 000лв., и в частта му, с която са присъдени разноски на страните по делото за пред първата инстанция, като е осъден А. Г. Й. да заплати на ЗАД „Армеец“ АД 242 лв. съдебни разноски и 100лв. за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, осъдено е ЗАД „Армеец“ АД за заплати на адв. Я. сумата от 1730 лв. за адвокатки хонорар на основание чл. 38 ЗАдв., осъдено е ЗАД „Армеец“ АД да заплати на Софийски градски съд 1600 лв. държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 ГПК и на А. Г. Й. сумата от 96 лв. – съдебни разноски. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение, за да се произнесе по искането с правно основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, съобрази следното: Срещу осъдителното въззивно решение, препис от което е връчен на процесуалния представител на ЗАД „Армеец“ АД на 23.08.2018 г., е подадена касационна жалба, постъпила в регистратурата на въззивната инстанция с вх. № 15828/11.09.2018 г. Предвид тази констатация жалбата следва да се счита подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК. Към молбата за спиране изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение са приложени: заверено за вярност копие от обжалваното въззивно решение № 2120 от 07.08.2018 г., постановено по в.гр.дело № 1075/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд; копие от подадената пред въззивния съд касационна жалба с вх. № 15828/11.09.2018 г., с приложенията към нея по чл. 284, ал. 3, т. 1 и т. 3 ГПК, както и доказателство за спазен срок по чл. 283 ГПК; копие от платежно нареждане с дата 17.10.2018 г. за внесено обезпечение по сметката на ВКС в общ размер на 40 000 лв.; копие от платежно нареждане от 11.09.2018 г. за внесена държавна такса в размер на 30 лв., дължима съгласно чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК за производството по чл. 288 ГПК. По делото е приложено и удостоверение от главен специалист - счетоводител при ВКС от 24.10.2018 г., от което е видно, че внесеното от молителя обезпечение в размер на 40 000 лв. е постъпило по набирателната сметка на ВКС. При тези данни следва да се приеме, че са налице законовите предпоставки на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, поради което молбата следва да се уважи и да се допусне спиране изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение, предмет на касационната жалба. Спирането следва да бъде допуснато до размер на присъдената главница общо в размер на 40 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди. Присъдените разноски не са предмет на производството по чл. 282, ал. 2 ГПК, тъй като не подлежат на предварително изпълнение. Водим от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на второ отделение