Определение № 6364 от 12.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5073/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Сдружение Ловно - рибарско дружество "Сокол - Асеновград", чрез адв. И. Кемалов, срещу определение № 2575 от 18.03.2025г. постановено по адм. дело №107/2025г. на Административен съд - Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата му против заповед № 3 -05 -603 от 23.12.2024г. на директора на ТП "ДГС - Асеновград". Частният жалбоподател поддържа в частната жалба, че определението е неправилно с доводи, че в хода на административното производство не е посочвал електронен адрес по смисъла на чл.18а, ал.4, т.2 от АПК, който да позволява получаване на съобщение, съдържащо информация за изтегляне на документа. По подробно развити доводи в частната жалба иска отмяната му и връщането на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Не претендира разноски. Ответникът по частна жалба – директор на ТП "ДГС - Асеновград", чрез юрк. Георгиева в представено писмено възражение оспорва частната жалба. Моли определението като правилно да бъде оставено в сила. Излага доводи, че заповедта е връчена на електронен адрес, на който обичайно е осъществявяна кореспонденцията с частния жалбоподател. Представя доказателства в подкрепа на тези доводи. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, пето отделение като взе предвид доводите в частната жалба и събраните доказателства, намира следното: Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: За да постанови обжалваното определение, Административен съд - Пловдив приема, че обжалваната от Сдружение ЛРД "Сокол - Асеновград" заповед му е съобщена по еклектронен път на 23.12.2024г. в 15.05ч., видно от приложеното извлечение от електронна поща. Срокът за обжалването е започнал да тече на 24.12.2024г. и изтича на 06.01.2025г., поради което подадената на 09.01.2025г. след изтичане на срока жалба е недопустима. Предвид горните съображения, съдът е приел, наличие на предпоставките по чл.159, т.5 АПК като е оставил без разглеждане подадената жалба и прекратил производството по делото. Определението е неправилно. Разпоредбата на чл.61, ал. 1 АПК повелява, че административният акт, съответно отказът да се издаде акт, се съобщава по реда на чл. 18а в тридневен срок от издаването му на всички заинтересовани лица, включително на тези, които не са участвали в производството. В чл.18а, ал.1 до ал.10 са посочени възможните хипотези и ред за извършване на това съобщаване при спазване на тяхната поредност. Изпълнението на който и да е от уредените в хипотезите на чл. 18а АПК способи, се счита за редовно уведомяване на заинтересованото лице за постановения административен акт. Правните последици от съобщаването се свързват с определяне на момента, от който тече преклузивния срок за обжалване на издаден административен акт. От съществено значение е съобщението да дава достатъчно информация за съдържанието на акта, както и за органа и срока, в който може да се обжалва, както обаче и за вида на акта, който се съобщава, за да е ясно на адресата защита срещу какъв вид акт следва да организира. Разпоредбата на чл.18а, ал.4, т.2 АПК предвижда възможност, заявителят или жалбоподателят, както и всички заинтересовани граждани, които са привлечени или встъпили като страни, за призоваване или получаване на документи и съобщения, свързани със започналото производство да могат да предоставят на административния орган или на съда, ако разполагат с такива: електронен адрес, който позволява получаване на съобщение, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от информационна система за връчване. Неправилно в оспореното определение, администативния съд е приел, връчването на оспорената заповед на електронен адрес за редовно и то на датата на изпращането на съобщението - 23.12.2024г. На първо място в представената административна преписка, липсват доказателства за предоставяне на този електронен адрес от частния жалбоподател на административния орган по реда на чл.18а, ал.4, т.2 АПК в проведеното производство по издаване на оспорената заповед. Доводите на ответната страна и представени доказателства в тази връзка, че кореспонденцията между страните, обичайно е осъществявана на този електронен адрес на опровергават този извод. Това е така тъй като разпоредбата на чл.18а, ал.8 АПК намира приложение, когато съобщаването не може да бъде извършено по реда на ал.1 - 6, което в случая не е налице. Административният орган не е представил доказателства за спазване на този ред за съобщаване. На следващо място, независимо, че връчването не е осъществено чрез системата за сигурно електронно връчване, съобщаването на акта не е извършено на електронен адрес, който позволява получаване на съобщение, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от информационна система за връчване, както повелява разпоредбата на чл.18а, ал.4, т.2 АПК. В разпоредбата на чл.18а, ал.4, т.1 и т.2 законодателят е направил разграничение между информационната система за сигурно електронно връчване като модул на Единния портал за достъп до електронни административни услуги по смисъла на ЗЕУ и информационна система за връчване, но и в двете хипотези изискването да редовно връчване е изпратеното съобщение да съдържа информация за изтегляне на съставения документ. В случая тези предпоставки не са налице. Съобщението, ведно със заповедта е изпратено на частния жалбоподател на електронен адрес, който не генерира съобщение, съдържащо информация за изтегляне на документа (оспорената заповед) по смисъла на чл.18а, ал.4, т.2 от АПК. Същия законодателен замисъл се съдържа и в разпоредбата на чл. 137, ал. 3 от АПК, съгласно която, когато връчването се извършва по електронен път, съобщението, което съдържа информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на изтеглянето му от адресата. От тълкуването на посочените разпоредби следва изводът, че релевантен за датата на връчване на конкретен документ по електронен път е моментът на изтеглянето му от страна на адресата, а не моментът на изпращане на съобщението за неговото изготвяне, както неправилно е приел в оспореното определение АС - Пловдив. При така очертания спор относно връчването на заповедта по реда на чл. 61 АПК вр. с чл. 18а чрез изпращане на електронна поща и непредставянето от ответника на доказателства за изтеглянето на документа, обоснованият извод е, че липсват доказателства за редовното й връчване, жалбата пред административния съд не е просрочена. При липсата на представени доказателства по преписката за редовно връчване на оспорената заповед по реда на чл. 18а от АПК, неправилно съдът е счел, подадената на 09.01.2025г. жалба за просрочена. Поради изложеното за най - ранна дата за узнаване на заповедта, следва да се приеме, датата на която частния жалбоподател твърди, че е отворено съобщението - 27.12.2024г. и вписано в дневника на ЛРД "Сокол - Асенодград", в който е заведена оспорената заповед. Подадената на 09.01.2025г. жалба срещу заповед № 3 -05 -603 от 23.12.2024г. на директора на ТП "ДГС - Асеновград" е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК и не е просрочена, обратно на приетото от Административен съд – Пловдив. Като е приел датата на изпращане на съобщението за дата на връчване на заповедта, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено и делото да се върне на същия състав на съда за извършване на последващите процесуални действия. Воденм от горното и на основание чл. 235 АПК, Върховният административен съд, пето отделение