Определение от 17.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3466/2026 г.

Производството е по чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на „ГРИЙН ЛАНД ДИЗАЙН“ ЕООД, ЕИК 200650548, със седалище и адрес на управление: гр. София, [жк], [улица], представлявано от управителя В. С. В., чрез адв. С. Гергьовски, срещу разпоредбите на чл.2, ал.3 и чл.7, ал.1, т.5 от Наредба №16 от 09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти, издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, министъра на земеделието и горите и министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн.в ДВ, бр.39 от 28.04.2020 г. В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорените разпоредби на подзаконовия нормативен акт. Дружеството твърди, че е легитимирано да оспорва посочените разпоредби на подзаконовия нормативен акт, тъй като същите пряко засягат неговите законни интереси като собственик на два поземлени имота на територията на гр.София, засегнати от сервитутни зони на съществуващи енергийни обекти, за които се прилагат тези разпоредби. Ответниците по жалбата – министърът на енергетиката, министърът на земеделието и храните и министърът на регионалното развитие и благоустройството, са редовно уведомени за жалбата, като министърът на енергетиката е приложил административната преписка по издаване на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №16 от 09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти, издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, министъра на земеделието и горите и министъра на регионалното развитие и благоустройството, обнародвана в ДВ, бр.39 от 28.04.2020 г. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, шесто отделение, като прецени данните по делото приема следното: Предмет на оспорване по делото са разпоредби от подзаконов нормативен акт- Наредба №16 от 09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти, издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, министъра на земеделието и горите и министъра на регионалното развитие и благоустройството, обнародвана в ДВ, бр.39 от 28.04.2020 г. /Наредбата/. Подзаконовият нормативен акт е действащ и неговите разпоредби не са отменени или оттеглени. Оспорването на подзаконов нормативен акт е допустимо, съгласно разпоредбата на чл. 185 от АПК и не е ограничено със срок. Дружеството-жалбоподател е обосновало правния си интерес за обжалване на процесния подзаконов нормативен акт. Предвид редовността и допустимостта на жалбата, следва да бъдат извършени процесуалните действия по насрочване на делото и конституиране на страните, съгласно чл. 189, ал. 1 от АПК, като им се дадат указания по разпределението на доказателствената тежест в процеса. На основание чл. 189, ал. 1 АПК, като страни по делото следва да бъдат конституирани оспорващият – „ГРИЙН ЛАНД ДИЗАЙН“ ЕООД, ЕИК 200650548, със седалище и адрес на управление: гр. София, [жк], [улица], представлявано от управителя В. С. В. и ответниците – органите, издали подзаконовия нормативен акт – министърът на енергетиката /понастоящем/, министърът на земеделието и храните /понастоящем/ и министърът на регионалното развитие и благоустройството. Оспорването на подзаконовия нормативен акт следва да бъде съобщено съгласно чл. 181 от АПК, във връзка с чл. 188 АПК, чрез обявление в "Държавен вестник" и на интернет страницата на Върховния административен съд. При подадена редовна и допустима жалба, оспорването, на основание чл. 188, във връзка с чл. 181, ал. 1 и 2 АПК, следва да бъде съобщено чрез обявление в „Държавен вестник“, за което дружеството– жалбоподател дължи заплащане на такса за обнародване на оспорването, в размер на Със Съгласно Заповед № АД-51-550-05-157 от 31 юли 2025 г. (ДВ, бр. 65 от 2025 г.) на председателя на Народното събрание, таксата за обнародване в неофициалния раздел на "Държавен вестник" на обявления, покани, съобщения и други известия с обем до половин стандартна страница (15 реда, 60 знака на ред) е в размер на 15,34 евро (т.1, б."а" от заповедта). Ето защо на жалбоподателя следва да се даде седмодневен срок, в който следва да заплати следващата се такса за обнародване на оспорването. Предвид гореизложеното и на основание чл. 188, 189 и чл. 158 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение