Решение № 1033 от 29.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9960/2025 г.

ВАСВторо отделение29.01.2026 г.докладчик Славина Владова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 797 от 28.05.2025г., постановено по адм. дело № 170/2025г. по описа на Административен съд – гр. Ямбол. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – гр. Ямбол. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА секретар: Членове: /п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА /п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по жалба на Диньо Славов Господинов от [населено място], общ. Стралджа, обл. Ямбол, чрез процесуалния му представител адв. Ангелова, срещу решение № 797 от 28.05.2025г., постановено по адм. д. № 170/2025г. по описа на Административен съд – гр. Ямбол, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № З – 92 от 12.02.2025г. на кмета на община Стралджа, с която на основание чл. 225 а ал. 1 и чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж "лятна кухня", намираща се в УПИ II – 179, кв. 15 по плана на [населено място], с административен адрес [улица], извършен от жалбоподателя. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила като не е уважил представена по делото молба за отлагане на насроченото и единствено проведено съдебно заседание, като по този начин е нарушил правото му на защита. Излага и съображения, че съдът е допуснал съществени нарушения, тъй като не е изяснил спора от фактическа страна, като не е установил релевантните за същия обстоятелства, а именно за това дали нареденият за премахване строеж е търпим или не по смисъла на § 16 ПР на ЗУТ. Посочва и че тези обстоятелства не са били установени и от административния орган, като в съдебното решение липсват мотиви досежно това дали строежът е търпим или не, както и не са събирани доказателства в тази насока. Твърди и че в резултат на допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съдът е формирал неправилен извод за законосъобразност на оспорената заповед. Иска решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира разноски. Ответникът кметът на община Стралджа, с писмен отговор и в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Генков, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подаден в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни – адресати на оспореното решение, и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното решение съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, в изискуемата се от закона форма и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и целта на закона. Приел е, че оспорената заповед частично противоречие с материално правни норми, но въпреки това е постановил съдебен акт с краен извод за законосъобразност и е отхвърлил оспорването. Приел е, че безспорно е налице строеж, който е незаконен в хипотезата на чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ, а именно изграден без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж. Приел е и че жалбоподателят правилно е посочен като адресат на заповедта, тъй като не е възразил нито при извършване на проверката, нито при получаване на констативния акт, срещу констатацията, че той е извършител на строежа. Най – накрая е приел, че административният орган е изпълнил задължението си да изследва търпимостта на строежа и е установил, че с оглед на периода на извършването му и несъответствието му с предвижданията на ПУП не може да бъдат приложени § 16 ПР на ЗУТ и § 127 ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Приел е, че доколкото констативния акт има материална доказателствена сила и констатациите в него не са оборени, тъй като жалбоподателят не е ангажирал доказателства за търпимостта на строежа, а отсъствието му от съдебна зала по неуважителни причини, не е накърнило правото му на защита, тъй като такива е можело да бъдат ангажирани с представяне на жалбата или след насочване на делото предвид дадените му указания за разпределение на доказателствената тежест. По тези съображения е приел, че заповедта е законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Решението е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Основателно е възражението в касационната жалба за това, че е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е уважена молбата на процесуалния представител на жалбоподателя за отлагане на делото, поради служебна ангажираност по друго дело и е проведено единственото по делото съдебно заседание. Действително е подадена молба и доказателства само за ангажираност и невъзможност за явяване в открито заседание само по отношение на адвокат Ангелова, за която са представени и доказателства за уважителни причини, но не са представени доказателства за невъзможност за явяване на самия жалбоподател преди съдебно заседание. За разлика от ГПК, нормата на чл. 139 ал. 1 АПК остана неизменена и допуска отлагане на делото само „ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани“. Т.е. АПК изисква да съществува препятствие както за адвоката, така и за страната, като това разрешение е прието предвид това, че в съдебното административно производство е засилено служебното начало и съдът следва да напътства страните и да им указва за кои обстоятелства следва да ангажират доказателства, съответно за кои обстоятелства не сочат такива, както и предвид това, че съдът може и е задължен служебно да събира доказателства с оглед на изясняване на обективната истина., за разлика от чисто състезателното производство по ГПК. Въпреки това преди постановяване на оспореното решение и от жалбоподателя Д. Г. са постъпили доказателства, че е бил възпрепятстван да се яви на проведеното заседание от 21.05.2025г., а именно представена е епикриза, че от 18.05. до 21.05.2025г., включително е бил хоспитализиран в хирургично отделение, гръдна хирургия на МБАЛ „Св. Пантелеймон“, гр. Ямбол с диагноза фрактура на XI ребро в ляво. При наличието на тези данни за съда е била налице възможност да отмени дадения ход по същество, за да осигури правото на защита на жалбоподателя, което в случая е било нарушено. На второ място при постановяване на оспореното решение съдът не е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, и в нарушение на изискванията за служебното начало не е събрал доказателства и не е изяснил спора от фактическа страна, включително не е указал на страните, представянето на конкретни такива. В определението за насрочване, на което се позовава съдът, не са дадени конкретни указания, а по отношение на жалбоподателя се съдържа едно бланкетно указание, а именно, че се указва на оспорващата страна, че твърденията й в жалбата подлежат на доказване. Съдът не е изследвал и не е събрал доказателства, включително с използването на специални знания, относно това дали жалбоподателят е действителен извършител на строежа, както и обстоятелствата досежно основното възражение за търпимост на наредения за премахване строеж – съответно годината на извършването му и съответства ли на действалия към изграждането му ПУП или на сегадействащия такъв или правилата и нормите по устройство на територията, съответно предвид установената година на извършване на строежа да приложи съответната норма или на § 16 ПР на ЗУТ в предвидените в него няколко хипотези или на § 127 ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ. При изясняването на тези въпроси съдът следва да има предвид, че нареденият за премахване строеж „лятна кухня“ е строеж от категорията на допълващото застрояване, които съгласно чл. 41 ал. 2 ЗУТ може и да не е предвидено в ПУП, т.е. липсата на предвиждане на допълващо застрояване в ПУП, не е основание да се приеме, че строежът не е търпим, като в тези случаи се изследва дали същият отговаря на нормите по устройство на територията, действали към момента на извършването му или сегадействащите такива. Във връзка с изложеното при постановяване на оспореното съдебно решение съставът на АС – гр. Ямбол е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила от категорията на съществените, не е изяснил спорните по делото обстоятелства, за установяването на които обаче не е достатъчно събирането на писмени доказателства, а следва да бъдат използвани и специални знания, поради и което и настоящият състав не може да се произнесе по спора по същество. Във връзка с гореизложеното като е приел, че оспорената заповед е законосъобразна без да изясни относимите към спора факти и обстоятелства и събере доказателства в тази връзка, съдът е постановил неправилно решение, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което следва да бъде отменено. След отмяната делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав за изясняване на всички релевантни факти относно спорния строеж, събиране на доказателства в тази връзка, включително с използването на специални знания, и излагането на правни изводи на съда относно законността и търпимостта на спорния строеж. Предвид изхода на спора по претенциите на страните за разноски, включително за настоящата инстанция, следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото, съгласно чл. 226 ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,

Цитирани разпоредби

11