Решение № 1114 от 03.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7963/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на "Професионална гимназия по текстил и моден дизайн" - Варна, чрез пълномощник адв. М. Николова, срещу решение № 5782 от 28.05.2025г., постановено по адм. дело № 597/2025 г. от Административен съд – Варна, с което е отменена негова заповед № РД 07-171/04.03.2025 г. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни доводи, че съдът е нарушил разпоредбите на чл.170 и чл.171 АПК като не е разпределил доказателствената тежест в процеса, не е дал конкретни указания и не е съдействал за отстраняване на формални грешки в изявленията им, както и че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Твърди също, че съдът неправилно е ценил събраните по делото доказателства и в резултат е направил погрешни фактически и правни изводи. Излага подробни съображения за спазване процедура по издаване на заповедта. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а подадената жалба срещу заповедта се отхвърли като неоснователна. Алтернативно иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна – С. М. С., в представен писмен отговор, чрез пълномощника адв. А. Пейчева изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение като правилно да се остави в сила. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция, изразяващи се в адвокатско възнаграждение за оказано процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Предлага оспореното решение като неправилно постановено и при наличие на основанията по чл.209, т.3 АПК да бъде отменено. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № РД 07-171/04.03.2025г., издадена от директора на "Професионална гимназия по текстил и моден дизайн" - Варна, с която на основание чл. 259, ал. 1 във вр. с чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗПУО и чл. 69, ал. 1, т. 8 от Правилника за дейността на училището (ПДУ) и решение на Педагогическия съвет е наложена санкция "Предупреждение за преместване в друго училище" в сила до края на учебната 2024/2025г. на С. М. С., ученик от XI „а“ клас на ПГТМД - Варна. Като фактическо основание в заповедта е посочено, че санкцията е наложена за това, че на 19.12.2024г. в сградата на ПГТМД - Варна, ученичката е внесла и носи нож в нарушение на чл.172, ал.1, т.6 от ЗПУО и чл.69, ал.1, т.8 от ПД на ПГТМД - Варна. За да постанови този резултат АС - Варна е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и в законоустановената писмена форма, но при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон, довели и до нарушение на неговата цел. Съдът е приел, че в заповедта липсват мотиви, относно предприетите мерки по чл.45, т.1 и т.5 от НПО и тяхното въздействие върху поведението на ученичката в нарушение на чл.59, ал.2, т.4 АПК и по какви съображения органа приема, че осъществената индивидуална подкрепа за личностно развитие не е дала нужния резултат.Прието е и допуснато нарушение на чл. 204, ал. 3, изр. 2 от ЗПУО, тъй като при изслушването на ученичката, видно от съставен протокол от 25.02.2025г. не е присъствал психолог или педагогически съветник. Първоинстанционният съд е обосновал извод, че поради всички описани административнопроизводствени нарушения, директорът на училището не би могъл да изгради цялостна преценка за поведението на ученика в зависимост от тежестта на нарушението и обстоятелствата, при което е извършено, поради което е отменил оспорената заповед като незаконосъобразна. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка правилно е установена от решаващия съд, противно на изложените в касационната жалба твърдения, като последователно са изложени логически издържани мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо подробното им преповтаряне по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Несподелими са оплакванията в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - неспазване на чл.170 и чл.171 АПК. Противно на доводите в касационната жалба, настоящата съдебна инстанция приема, че с определение №3815 от 04.04.2025г. съдът е изпълнил задължението си по чл.170, ал.3 АПК като е указал на страните разпределението на доказателствената тежест. Указанията до ответника, сега касатор не са формални, а конкретни и ясни, включително относно установяване на факти и обстоятелства, че санкцията с оспорената заповед е наложена, след изчерпване на останалите механизми за въздействие върху вътрешната мотивация и преодоляване на проблемното поведение на ученика, при спазване на чл.199, ал.1 т.3 от ЗПУО. Изрично е задължен ответника да представи относими доказателства и да попълни с тях административната преписка. Не е допуснато нарушение и на разпоредбата на чл.171, ал.5 от АПК. В съдебното решение липсват изводи на АС - Варна, че относно спазване на процедурата по издаване на заповедта и обстоятелства от значение за делото, ответника не сочи доказателства. Напротив, съдът е установил допуснати съществени нарушения на административно поризводствените правила въз основа на представените протоколи и други писмени доказателства, съставени в хода на проведеното производство, а не въз основа на липса на представени и събрани такива. Няма как съдът да съдейства на страните и да даде указания за представяне на доказателства за мотивиране на заповедта или пък за спазване на чл. 204, ал. 3, изр. 2 от ЗПУО например, след като по делото изрично е представен протокол, видно от който при изслушването на ученичката не присъства психолог или педагогически съветник. В обобщение, АС Варна с няколко нарочни определения е указал тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 във вр. с ал. 3 от АПК, проявил е процесуална активност и допълнително е изисквал представянето на определени доказателства от касатора. Повече от тази проявена активност на съда, би представлявало нарушение на принципа за равенство на страните в съдебното производство и равна отдалеченост на съда от спорещите страни, което е недопустимо. Правилен е извода на АС Варна за липса на мотиви в процесната заповед относно приложените дейности и техният резултат. Изложените от съда съображения за липсата на мотиви от страна на органа, относно предприетите дейности по чл.45, ал.1, т.5 НПО и тяхното въздействие върху поведението на ученичката и анализ се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция и правилно е прието, че е следвало да бъдат обективирани в оспорената заповед. Обосновано съдът се позовава на чл.199, ал.1, т.3 ЗПУО, който предвижда, че санкцията се налага след изчарпване на останалите механизми за въздействие върху вътрешната мотивация и преодоляване проблемното поведение на ученика, както и че в оспорваната заповед липсват мотиви относно тези факти и обстоятелства, респ. анализ на резултата от предприетите мерки. Споделят се изводите на АС Варна за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, засягащи правото на защита на ученика. Ангажирането на дисциплинарната отговорност на ученик започва по инициатива на класният ръководител или педагогическият съвет съгласно чл. 66, ал. 1 от Наредбата за приобщаващо образование /НПО/. В случая с вх. № 1177/17.02.2025г. е направено предложение от класния ръководител на С. С. до директорът на ПГТМД гр. Варна. Последният с писмо изх. № 1177/18.02.2025г. в изпълнение на чл. 64, ал. 1 от НПО, респ. чл. 204, ал. 1 от ЗПУО е уведомил М. С. – родител на С. С.. С писмо с същият изх. номер е уведомена и Дирекция „Социално подпомагане“, макар и да не е било необходимо, предвид, че от 23.01.2025г. С. М. С. е пълнолетна. Видно от протокол с рег. № 1263/25.02.2025г. С. С. и майка и М. С. са депозирали писмени обяснения за случая. В бланката под обясненията на ученичката и майката са депозирали сведения и две други лица. Едното АС Варна е идентифицирал като учител, но не са представени доказателства, че изпълнява длъжността педагогически съветник. Другото лице не се идентифицира. Положени са подписи без посочване на имена и длъжности. Предвид липсата на идентификация на лицата като психолог или педагогически съветник, то обоснован е извода на АС Варна, че при изслушването не са присъствали такива, а от там е допуснато нарушение на чл.204, ал.3, изр.2 ЗПУО. Посочената норма е императивна и не допуска отклонение, защото е предвидено, че изслушването задължително се извършва в присъствието на психолог или на педагогически съветник. Изискването, макар и формално, е задължително за изпълнение, независимо от това, че психологът В. Г. е подържала мнение за необходимост от налагане на санкция на С. С. още по време на изслушването при Координационният съвет. За да гарантира правата на ученика в процедурата по налагане на санкция за неизпълнение на задълженията по чл. 199, ал. 1 ЗПУО, отчитайки неговото ниво на психологическа и физическа зрялост, законодателят е създал процедурни гаранции, спазването на които обезпечават зачитането на правата на ученика и постановяването на законосъобразен акт. С оглед на това е безспорно, че нарушаването на процедурните правила, тогава, когато това нарушение е на съществено правило, което гарантира правата на ученика, и само по себе си нарушението е съществено, т. е. повлияло е или е могло да повлияе на съдържанието на акта, ако не беше допуснато, е основание да се направи извод за незаконосъобразност на оспорения акт. По адм. д. 597/2025г. АС Варна е установил, че при изслушването по чл. 204, ал. 3 от ЗПУО на С. С. психолог или педагогически съветник не са присъствали. Този факт компрометира самото изслушване и опорочава цялата процедура по налагане на санкция, предвид което правилен е извода на АС Варна за незаконосъобразност на Заповед № РД 07 – 171/04.03.2025 г. на директора на Професионална гимназия по текстил и моден дизайн – Варна. С оглед изложеното и при липсата на пороците, сочени като касационни основания, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на на спора претенцията на адв. Пейчева за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата за оказана безплатна правна помощ не може да бъде уважена, поради липсата на изискуемите предпоставки. Разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗА предвижда, че в случаите по ал.1 на оказана безплатно адвокатска помощ, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. В настоящото производство касатора не е отговорен и не дължи разноски на ответната страна, поради което няма възможност за присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. Пейчева за оказаната безплатно адвокатска помощ - изготвяне на отговор на касационната жалба, без процесуално представителство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение