Определение № 187 от 29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 643/2014 г.

Производството е по чл.251 ГПК. С определение № 85 от 17.03.2014 г., постановено по настоящото ч.гр.д. № 643 по описа за 2014 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение е уважена частната жалба на К. А. М., като е отменено определение от 4.12.2013 г., постановено по гр.д. № 3997/2011 г. на Софийски градски съд, І бр. ВС и делото е върнато на състава на Софийски градски съд за произнасяне по молбата на К. А. М. за постановяване на привременни мерки по отношение режима на лични отношения между него и детето Л.. С молба вх. № 3624/11.04.2014 г. К. А. М. чрез пълномощника си адвокат К. М. е заявил, че съставът на СГС, І бр.състав не се е произнесъл по молбата му и в проведеното на 7.04.2014 г. съдебно заседание, заявявайки, че определението на ВКС има предвид произнасяне по молбата по принцип, а не веднага, поради което е налице неизпълнение на влязло в сила определение на НКС от страна на въззивния съд. Поискал е да се разреши спора по тълкуването на влязлото в сила определение на ВКС в смисъл дали СГС, І брачен състав следва да се произнесе по молбата на К. М. за постановяване на привременни мерки по отношение режима на лични отношения между него и детето Л. непосредствено след влизане в сила на определението на ВКС или по принцип, без ограничение във времето, като се дадат и съответните указания на СГС, І брачен състав по отношение изпълнението на влязлото в сила определение. Ответникът по искането Д. В. Д., чрез пълномощника си адвокат Л. Х., е подала писмен отговор, в който са изложени съображения за неоснователност на молбата за тълкуване. Съставът на Второ гражданско отделение на ВКС приема, че не са налице предпоставките на чл.251 ГПК за тълкуване на влязлото в сила определение № 85 от 17.03.2014 г. по ч.гр.д. № 643/2014 г. На тълкуване подлежи изявената воля на съда, когато тя е обективирана неясно. В случая волята на съда по повдигнатия процесуално правен спор е ясно изразена в посоченото определение, а именно, че щом искането за постановяване на привременни мерки е направено от легитимирано лице, то съдът дължи произнасяне по основателността му с оглед интереса на детето, като целта на привременните мерки, постановявани в брачен процес /чл.323 ГПК/ или при спор между родителите за упражняване на родителските права, режима на лични отношения с детето и издръжката /чл.127, ал.3 СК/, е да бъде гарантиран интересът на детето в периода от време, в който е висящо съдебното производство. Извън процесуално правния спор е било в какъв срок и при какви предпоставки следва да се осъществи произнасянето по искането за привременни мерки, поради което и воля по тези въпроси не е формирана при постановяване на определението на ВКС, съответно искането да се даде тълкуване в какъв срок следва да се произнесе компетентния съд по това искане – непосредствено или по принцип – не касае изясняване на волята на ВКС във влязлото в сила определение и е неоснователно. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Второ гражданско отделение