Решение № 998 от 29.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8363/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ). Образувано е по касационна жалба на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/ срещу решение № 915 от 23.05.2025г. по адм. д. № 67/2024г. на Административен съд Търговище, с което е отменено по жалба на И. К. М., Експертно решение № 00012/30.01.2024г. на Специализиран състав по Неврологични, УНГ и Сърдечно-съдови заболявания на НЕЛК- София, в частта му, с която е отменено решение № 549 от 01.11.23г. на ТЕЛК Търговище, като е прието наличие на 85% ВСУ /вид и степен на увреждане/, от които 79% ВСУ - заболяване от общ характер и 30% ВСУ - заболяване от професионален характер, като незаконосъобразно и върната преписката на Националната експертна лекарска комисия, за ново произнасяне относно характера на заболяването, от което страда жалбоподателя - „[заличен текст]“, съобразно дадените от съда указания в мотивите на настоящото решение, в 3-месечен срок от получаване на административната преписка. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърдят, че в хода на производството пред първоинстанционния съд е допуснато и прието заключение на съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/, което не е изготвено от вещо лице без специалност професионални болести или трудова медицина. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени административния акт. Ответникът по касация М. не представя отговор на касационната жалба и не взема становище по делото в съдебно заседание. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение като краен резултат, което предлага да бъде оставено в сила, макар и да се налага изменение на посочените мотиви. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Търговище е отменил, Експертно решение № 00012/30.01.2024г. на Специализиран състав по Неврологични, УНГ и Сърдечно-съдови заболявания на НЕЛК- София, в частта му, с която е отменено решение № 549 от 01.11.23г. на ТЕЛК Търговище, като е прието наличие на 85% ВСУ /вид и степен на увреждане/, от които 79% ВСУ - заболяване от общ характер и 30% ВСУ - заболяване от професионален характер, като незаконосъобразно и върнал преписката на Националната експертна лекарска комисия, за ново произнасяне относно характера на заболяването, от което страда жалбоподателя - „[заличен текст]“, съобразно дадените от съда указания в мотивите на настоящото решение, в 3-месечен срок от получаване на административната преписка. С ЕР на Специализиран състав по Неврологични, УНГ и Сърдечно-съдови заболявания на НЕЛК- София е прието, че обжалваното ЕР на ТЕЛК е незаконосъобразно и отменено ЕР № 549 от 01.11.23г. на ТЕЛК Търговище в частта му относно вид и степен на увреждането като са приети 85% ВСУ, от които 79% ВСУ - заболяване от общ характер и 30% ВСУ - заболяване от професионален характер. Видно от мотивите на административния акт диагнозата „[заличен текст]“ е уточнена след обсъждане от ЛКК №15/06.02.1998г. (и.з. №100/12.01-06.02.1998г. от ДУБ „Св. Иван Рилски“- ЦПБ- Неврологична клиника). Професионалният характер на заболяването е приет по регламентирания ред (Протокол №3/20.03.1998г. на ДК при ОРБ-Търговище, Акт за трудова злополука №14/05.11.1998г., изд. от Рудник „Лев“- гр. Твърдица). Професионалният характер на „[заличен текст] ([заличен текст]) е потвърден с ЕР №5955 07.12.2001г. на ТЕЛК- гр. Русе. „[заличен текст]“ е включен като [заличен текст]. От 2003г. професионалният характер на [заличен текст] е препотвърждаван с експертни решения на ТЕЛК (№5797/05.12.2003г., №4936/02.12.2005г., №1400/17.04.2009г., №1539/04.05.2011г., №2336/03.07.2013г., №2829/25.11.2015г, №4033/19.12.2018г., №2086/15.07.2020г.) и ЕР на НЕЛК: №16/05.12.2016г., №0333/11.03.2019г., № 0233/31.01.2020г., № 246/26.02.2021г., № 0893/02.12.2022г. С ЕР №1539/04.05.2011г. и последвалите експертни решения на ТЕЛК и НЕЛК за „[заличен текст]“ е постановен общ характер. С Решение №35/26.05.2017г. на AC-Търговище по адм. дело №6/2017г. е потвърден професионалния характер на „[заличен текст]“ (претърпяно подобрение от II-III във ll-ри ст.) и „[заличен текст]“- общо заболяване. Решение №35/2017г. на AC-Търговище е оставено в сила с Решение №1385/31.01.2018г. на ВАС по адм. дело №8253/2017г. Втори стадий на [заличен текст] е обоснован при интерпретацията на актуалните резултати от клиничните изследвания. От приложената в МЕД последна и.з. №22218/м.08.2023г. от стационарно лечение в УМБАЛ„Св. Иван Рилски“- София - КПЗ Отделение по-УНГ болести: Дг. „[заличен текст]. [заличен текст]. [заличен текст].“ - [заличен текст]: [заличен текст]. Заболяването е от общ характер. НЕЛК - специалисти по трудова медицина и професионални болести потвърждава „[заличен текст]“ с приет професионален характер и „[заличен текст]“ - общо заболяване. За да отмени оспореното ЕР на НЕЛК, първоинстанционният съд изложил подробни правни изводи на база приетата по делото съдебномедицинска експертиза, като приел в мотивите на съдебния акт за неправилен извода на административния орган за общия характер на заболяването „[заличен текст]“ въпреки наличните по делото медицински документи за проведени изследвания по отношение на жалбоподателя и диагнозите по епикризи от специализирани болнични заведения за професионални заболявания. Изложени са мотиви за безспорна установеност на обстоятелството за професионалния характер на заболяването на М. - „[заличен текст] II-ри стадий“. Прието е, че Посочено е, че [заличен текст], [заличен текст] болест /включваща симптомите свързани с частта на [заличен текст]/ е различно заболяване от [заличен текст]. Съдът възприел, че това са две отделни взаимосвързани заболявания, за които имало данни, че са в резултат от една и съща причина – специфичните условия на труда, който е полагал освидетелствания, а именно повишено [заличен текст] ниво. Изложени са правни изводи, че не признаването на професионалния характер на заболяването, от което страда М. - „[заличен текст]“ не съответства на чл. 56, ал.1 от КСО, след като то е настъпило изключително под въздействието на вредните [заличен текст] фактори на работната среда и трудовия процес, а с времето последиците му се усложняват. Настоящата съдебна инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че оспорения индивидуален административен акт е издаден от компетентния по чл. 112, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/ в кръга на неговите правомощия, мотивиран, съобразно изискванията на чл. 49, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на регионалните картотеки на медицинската експертиза /ПУОРОМЕРКМЕ/, постановен е въз основа проверка и анализ на събраната съотносима медицинска документация и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на ЗЗ и ПУОРОМЕРКМЕ. Спорен между страните по делото е въпросът относно професионалния характер на заболяването „[заличен текст]“ и доколко то е свързано с приетия от административния орган професионален характер на заболяването на М. - „[заличен текст]“, както и от условията на труд, упражнявани от лицето като миньор в Балканбас, гр.Сливен в среда на наднормени стойности на шум и вибрации. Първоинстанционният съд обосновава извод за наличие на противоречие между приетите в съдебното производство експертни заключения относно определяне професионалния характер на заболяването „[заличен текст]“. По делото се установява от представените доказателства и въз основа на приети заключения на съдебно медицински експертизи /ценени от съда като компетентни, безпристрастни и неоспорени от касатора/, че видът и степента на увреждания на М. са определени в противоречие с обективното му състояние, като следва по-задълбочен анализ на състоянието на лицето при освидетелстване и се акцентира на въпроса има ли усложнения на състоянието по заболяването „[заличен текст]“, установено като професионално през 2022г. В нарушение на чл. 35 от АПК, административният орган е постановил решението си без да се съобразят всички факти и обстоятелства по случая, поради което решението се постановява при недоизяснена фактическа обстановка и в нарушение на разпоредбите на чл. 61 и чл. 62 от НМЕ. Първоинстанционният съд правилно е съобразил констатациите по приетата по делото СМЕ лекар УНГ – специалист, съгласно което заболяването може да бъде прието като професионално с оглед местоработата на лицето и вида на упражнявания от него труд. Според заключението, заболяването е дегенеративно, бавно прогресиращо. Неоснователни са доводите на касатора, че вещото лице следва да бъде със специалност трудова медицина. Съдът е правил неколкократни опити да осигури вещо лице специалист по УНГ и трудова медицина и липсата на последната специалност не опорочава констатациите на експертизата по делото. Изводите на Административен съд Търговеще се споделят от настоящия съдебен състав. Обжалваното решение е валидно и допустимо, а разгледано по същество е правилно като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,