Определение № 2590 от 22.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1666/2025 г.
ВКСIII гражданско отделение22.05.2025 г.докладчик Геновева Николаева
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 41 от 27.01.2025 г. по в. ч. гр. д. № 23/2025 г. на Апелативен съд – Бургас. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
Мотиви
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД против определение № 41 от 27.01.2025 г. по в. ч. гр. д. № 23/2025 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е оставена без разглеждане частна жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД срещу определение № 1470/05.06.2024 г. по в. гр. д. № 785/2024 г. на Бургаския окръжен съд, в частта му, с която е спряно производството по делото до произнасяне от СЕС по дело С-294/2024 г., образувано по преюдициално запитване, отправено от Районен съд - Бургас по гр. дело № 7554/2023 г.. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушения на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че определението, с което се спира производството по делото има преграждащ характер, поради което подлежи на обжалване. Счита, че от буквалното и логическо тълкуване на разпоредбите на чл. 631, ал. 1 и ал. 2 ГПК следва, че те са приложими само по конкретното делото, по което е отправено преюдициалното запитване, а не и по други дела. Ето защо това основание е неприложимо по делото на ОС – Бургас, а недопустимото разширяване на лимитативно посочените в чл. 229, ал. 1 ГПК основания за спиране на производството по тълкувателен път е недопустимо. Поддържа, че е налице повече сходство между разпоредбата на чл. 631, ал. 1 ГПК и тази на чл. 292 ГПК, отколкото с разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Намира, че нормативната празнота следва да бъде запълнена чрез правоприлагането по аналогия на закона, а именно на разпоредбата на чл. 292 ГПК. Отделно от това навежда, че отправеното преюдициално запитване до СЕС не се отнася до правнорелевантен факт по делото на ОС – Бургас и разрешените от СЕС въпроси не биха имали отношение за изхода на спряното национално дело. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждането му. Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес от обжалването, и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК. С определение № 1470/05.06.2024 г. по в. гр. д. № 785/2024 г. на Бургаски окръжен съд е спряно висящото исково производство до произнасяне от СЕС по дело С-294/2024 г. на основание чл. 631, ал. 1 ГПК. Срещу това определение е подадена частна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД. За да я остави без разглеждане с атакуваното определение, въззивният съд е приел, че е насочена против съдебен акт, който не подлежи на обжалване. Посочил е, че определението, с което е спряно производството по делото, поради отправено преюдициално запитване от друг национален съд по въпроси, имащи значение за висящото пред Окръжен съд - Бургас производство е необжалваемо. Апелативният съд е обосновал, че правната норма на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК, съгласно която определението за спиране при образувано дело от СЕС по преюдициално запитване от национален съд не подлежи на обжалване, е приложима както в случаите, в които съдът спира висящо пред него съдебно производство, по което е отправено преюдициално запитване до СЕС, така и в случаите, когато друг национален съд е отправил преюдициално запитване по въпроси, които са от значение за правилното решаване на спряното от другия съд дело. За да обоснове този извод се е позовал на практика на ВКС, която е цитирал. Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно изричната разпоредба на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК не подлежи на обжалване определението, с което българският съд спира пред себе си висящо производство поради отправено преюдициално запитване относно тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз, които са от значение за правилното решаване на делото. Съгласно практиката на ВКС, част от която е посочена и в обжалваното определение, при вече отправено преюдициално запитване от друг национален съд на същата държава - членка или от национален съд на друга държава - членка по същите преюдициални въпроси до СЕС, съдът разглеждащ правен спор, по отношение на който същите са относими, следва да спре производството предвид задължителната сила на решението на СЕС за всички съдилища в Република България съгласно чл. 267 ДФЕС и чл. 633 ГПК, а постановеното от този съд определение не подлежи на последващ съдебен контрол на основание чл. 631, ал. 1 изр. 2 ГПК. В този смисъл е и определение № 452 от 24.10.2019 г. по ч. гр. д. № 3759/2019 г. на ВКС, III г. о., определение № 414 от 26.10.2020 г. по ч. гр. д. № 2170/2020 г. на ВКС, III г. о., определение № 220 от 28.05.2021 г. по ч. гр. д. № 1686/2021 г. на ВКС, III г. о. и др., които обективират практиката и на настоящия съдебен състав. Правилото е специално спрямо общото по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Определението, с което исково производство се спира, безспорно е преграждащо и доколкото нещо друго изрично не е предвидено, подлежи на обжалване пред по-горната съдебна инстанция, но съобразно гореизложеното, за конкретната хипотеза има изрична разпоредба, която изключва обжалването. Изложените в частната жалба оплаквания, че е налице нормативна празнота, която следва да бъде запълнена чрез правоприлагане по аналогия на закона, а именно на правните норми на чл. 229 и чл. 292 ГПК са неоснователни, предвид наличието на изрична регламентация в чл. 631, ал. 1 изр. 2 ГПК. Доводите, че въпросите по отправеното преюдициално запитване до СЕС са неотносими към делото на ОС – Бургас и разрешените от СЕС въпроси не биха имали значение за изхода на спряното дело са извън предмета на настоящото частно производство и поради това не могат да се обсъждат. По изложените съображения, частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено. Съобразно гореизложеното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение