Определение № 368 от 14.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 123/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Р. И. Й. и Е. Х. К. против определение № 31645 от 29.09.2025 г., постановено по адм. д. № 9918/2025 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателите навеждат доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и молят за отмяната му. Ответникът – Столичен общински съвет, в писмено становище, оспорва частната жалба. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от лица с правен интерес от обжалването, а разгледана по същество за неоснователна като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд София – град, на основание чл. 218, ал. 3 ЗУТ, определя като предмет на делото по отношение на жалбоподателя Р. И. Й. решение № 533 по протокол № 42/10. 07. 2025 г. на Столичния общински съвет, с което е одобрен проект за: Подробен устройствен план по чл. 110, ал. 1 от ЗУТ – план за регулация на улици и поземлени имоти за обекти на публичната собственост и прилежащи територии, включващ ПУР с регламентиране на две кръгови кръстовища и прилежащи нови квартали – кв. 11, кв. 12, кв. 13, кв. 14, кв. 15, кв. 16, кв. 17, кв. 18, кв. 19 и кв. 20; ИПУР на прилежащи улици и свързаното с това изменение на плана за регулация на контактни УПИ, попадащи в нови кв. 4; кв. 4а; кв. 5; кв. 5а; кв. 18; м. ул. „Васил Левски“ (Мраморско шосе), район „Връбница“ по сините, червени, кафяви и зелени линии, цифри, текст и зачертавания, съгласно приложения проект в обхват, указан със сива пунктирна линия.; Подробен устройствен план по чл. 110, ал. 1 от ЗУТ – план за застрояване, устройствен режим и линии на застрояване в обхвата на плана, район „Връбница“, без допускане на намалени разстояния към вътрешно-регулационни граници, съседни имоти и/или сгради, включително през улица, съгласно приложения проект в обхват, указан със сива пунктирна линия.; Проект на вертикално планиране и план-схеми по чл. 108 от ЗУТ на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура в обхвата на разработката, район „Връбница“ в частта относно проектирането на уличната регулация и определения транспортно-комуникационен достъп, а именно имот с [идентификатор], ведно с намиращата се в него сграда с [идентификатор] и намиращите се в нея СОС с идентификатори [номер]; [номер]; [номер], [номер]; [номер]; [номер], както и сграда с [идентификатор] и оставя без разглеждане жалбата на Р. И. Й. срещу решение № 533 по протокол № 42/10. 07. 2025 г. на Столичния общински съвет в останалата й част и прекратява производството по делото в тази му част. По отношение жалбата на Е. Х. К. съдът определя като предмет на делото решение № 533 по протокол № 42/10. 07. 2025 г. на Столичния общински съвет, в частта му, относно проектирането на уличната регулация и определения транспортно-комуникационен достъп по отношение на имот с [идентификатор], ведно с намиращите се в него сгради с идентификатори [номер]; [номер]; [номер]; [номер]; [номер] и [номер]. Оставя без разглеждане жалбата в останалата част на административния акт и прекратява производството по делото. За да постанови този резултат съдът приема, че правото на заинтересованите лица да обжалват всеки ПУП, с изключение на ПУП по чл. 16 ЗУТ, се отнася само и единствено по отношение на собствените им имоти и предвижданията за тях, но не и спрямо други имоти, предмет на плана. Констатира, че оспореното решение на Столичния общински съвет е прието на основание чл. 134, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 и ал. 2, т. 2 и т. 6 ЗУТ, поради което прави извод, че за останалата част от оспорения административен акт жалбоподатлите не се легитимират като заинтересувани лица по смисъла на чл. 131, ал. 1, вр. ал. 2, т. 2 - 5 ЗУТ и жалбите в тези им части са недопустими. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон. Разпоредбите на чл. 131, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ определят кръга на субектите, които са заинтересувани лица в производството по одобряване на подробни устройствени планове и техните изменения, като предвижда, че непосредствено засегнати са собствениците, носители на ограничени вещни права и концесионерите на имотите, предмет на плана (чл. 131, ал. 2,т. 1 във връзка с ал. 1ЗУТ), както и собствениците на съседни имоти в хипотезите на чл. 131, ал. 2, т. 2-5 ЗУТ. В случая жалбоподателят Р. Й. се легитимира като собственик на ПИ с [идентификатор], ведно с намиращата се в него сграда с [идентификатор] и намиращите се в нея СОС с идентификатори [номер]; [номер]; [номер], [номер]; [номер]; [номер], както и сграда с [идентификатор], а жалбоподателката Е. Х. К. се легитимира като собственик на ПИ с [идентификатор], ведно с намиращите се в него сгради с идентификатори [номер]; [номер]; [номер]; [номер]; [номер] и [номер], които имоти са предмет на плана и съответно са определени и като предмет на делото по реда на чл. 218, ал. 3 ЗУТ. Жалбоподателите се явяват заинтересувани лице в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ и са активно легитимирани да оспорят одобрения проект за ПУП по отношение на собствените им имоти. По отношение на останалата част на решението на Столичния общински съвет за жалбоподателите не е налице правен интерес да оспорват административния акт, тъй като същите не са от кръга на заинтересуваните лица по смисъла на чл. 131, ал. 1, във вр. с ал. 2 ЗУТ. Цитираната разпоредба очертава кръга на заинтересуваните лица, за които законодателят признава право на жалба срещу индивидуалните административни актове за одобряване на подробни устройствени планове, какъвто акт е процесната заповед. Ето защо като оставя без разглеждане жалбите в останалата част на административния акт, първоинстанционния съд постановява определение в съответствие с материалния закон. Доводите в частната жалба, че не е извършена оценка за въздействие върху околната среда и преценка за съвместимост по Закона за биологичното разнообразие, са неоснователни. В случая, при наличие на законовите предпоставки, следва да се извърши екологична оценка на плана, а не ОВОС. Въпросът дали такава следва да се извърши и дали е извършена е по съществото на спора, а не по допустимостта на оспорването. С оглед на изложеното обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски на ответната страна не следва да се присъждат, тъй като такива са дължими с оглед крайния изход на спора. По изложените съображения и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,