Определение № 506 от 18.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 3660/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. А. Д. от [населено място] срещу определение № 282 от 02.09.2015 г. по в. гр. д. № 61/2016 г. на Бургаски апелативен съд, с което е оставена без уважение подадената от същото лице молба за изменение на постановеното по делото решение № 39 от 14.05.2015 г. чрез присъждане на сумата 762.83 лв. – разноски за първоинстанционното производство в съответствие с допълнително уважената от въззивния съд част от иска. Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно с твърдението, че решаващият състав неоснователно е отказал да му присъди разноски за разглеждане на делото пред Бургаски окръжен съд за онази част от иска, която е уважена с въззивното решение, т.е. за допълнително присъдената му сума от 7 500 лв. Ответниците – [фирма], [населено място] и Ч. П. Д. от [населено място] (конституиран и като трето лице-помагач на първия ответник) – не заявяват становище по частната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да остави без уважение молбата на М. А. Д. от [населено място] за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските и по-конкретно – за присъждане на допълнителни разноски за разглеждането на спора в първата инстанция, Бургаски апелативен съд е преценил, че липсва основание за завишаване на присъдените от Бургаски окръжен съд разноски на ищеца. Според съдебния състав, по искането за присъждане на пълния размер на направените от ищеца разноски в първоинстанционното производство е налице изрично произнасяне в постановеното по делото решение, изводите от което, не следва да бъдат коригирани. Настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно. С решение № 39 от 14.05.2015 г. по в. гр. д. № 61/2015 г. Бургаски апелативен съд е отменил частично първоинстанционното решение, като е присъдил на ищеца М. А. Д. допълнително сумата 7 500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди. По отношение на въззивната жалба на ищеца в частта за разноските е приел, че същата е неоснователна, като е споделил извода на първостепенния съд за прекомерност на заплатеното от него адвокатско възнаграждение. Крайният извод, че искането по чл. 248 ГПК е неоснователно, е правилен. Дължимите на ищеца разноски за първоинстанционното производство са изчислени неправилно. Бургаски окръжен съд е приел, че платеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 4 000 лв. е прекомерно и същото следва да бъде определено съгласно Наребата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, или с оглед цената на иска 60 000 лв. – същото е в размер на 2 330 лв. Към тази сума е прибавена сумата 2 100 лв. – разноски за съдебни експертизи, като общият размер на направените от ищеца разноски възлиза на 4 430 лв. Съразмерно уважената от Бургаски окръжен съд част от иска 35 000 лв., дължимите на ищеца за първоинстанционното производство разноски възлизат, обаче, на сумата 2 584 лв., а не на присъдената с решението сума 3 558 лв. При отчитане на допълнително уважената от въззивния съд част от иска за сумата 7 500 лв., т. е. общо присъденото обезщетение е в размер на 42 500 лв., дължимите на ищеца разноски за първоинстанционното производство възлизат на 3 138 лв., т. е. на сума, по-малка от вече присъдената на ищеца сума 3 558 лв. Ето защо, въззивният съд правилно е преценил, че няма основание за присъждане на разноски, независимо от допълнителното частично уважаване на иска. Поради изложените съображения частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение