Определение № 2998 от 18.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 2164/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на Ц. Е. Ц. срещу определение от 05.08.2024 г. по в.гр.д. № 3043/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата му вх. № 20409 от 30.07.2024 г. по описа на регистратурата на САС за възобновяване на производството по делото. Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд неправилно е приел, че не са налице основания за възобновяване на спряното на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК съдебно производство. Излага, че е удостоверил пред съда, че е предявил процесното вземане в производството по несъстоятелност на ответника „Застрахователна компания „Олимпик“, както и че е получил разрешение от съда по несъстоятелността производството по делото пред българския съд да продължи, за което е представил издаденото му от компетентния кипърски съд удостоверение в оригинал и в превод на български език. Изтъква, че е изпълнил всички предпоставки производството по делото да бъде възобновено. Оспорва като противни на събраните по делото доказателства изводите на съда по обжалвания съдебен акт, че представеното удостоверение не е издадено от компетентния кипърски съд, като подчертава, че видно от съдържанието му е издадено по дело номер 656/2018 г., а именно по делото за несъстоятелност на търговеца „Застрахователна компания „Олимпик“, оповестено чрез вписване в ТР по партидата на регистрирания в Република България клон на чуждестранния търговец. Поддържа, че посочването на компетентния съд в едни преводи като Областен съд на Никозия, а в други като Районен съд на Никозия, се дължи единствено на разминаване/грешка в превода, както и на различните правораздавателни системи в Република Кипър и Република България. Посочва, че фактическата констатация на Софийски апелативен съд, че удостоверението е издадено от Семеен съд – Никозия, е грешна и не съответства на доказателствата по делото. Допълва, че доколкото съдът по несъстоятелността преди да издаде разрешение делото в Република България да продължи, е изследвал въпросите дали процесните вземания са предявени и в кой списък са включени, то доказателства за тези обстоятелства не следва да бъдат изисквани от българския съд. По тези мотиви моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен и съдът да постанови друг, с който да възобнови производството по делото, за да може въз основа на влязлото в сила решение да получи плащане от Гаранционен фонд на Република България в изпълнение на сключеното споразумение с Гаранционния фонд на Република Кипър. Ответникът, „Застрахователна компания „Олимпик“, и третите лица помагачи - Агенция „Пътна инфраструктура“ и „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, в предоставения им срок за писмен отговор не депозират такъв и не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. Обжалваният съдебен акт е валиден и допустим, но неправилен по следните мотиви: С обжалваното определение въззивният съд е приел, че сезиралата го молба от ищеца Ц. Е. Ц. за възобновяване на производството по делото, спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК предвид откритото производство по принудителна ликвидация по отношение на ответника „Застрахователна компания „Олимпик“, регистриран в Република Кипър, е неоснователна. Изводът си съдът е обосновал с мотиви, че представеното от ищеца удостоверение носи подпис на Семеен съд – Никозия и е подписано от лице, действащо като деловодител в Семейния съд; не е представена исковата молба, с която е сезиран съдът в Никозия; не е представена клетвена декларация, подадена от името на ищеца; не са представени доказателства, че процесните парични вземания са били заявени за приемане в производството по несъстоятелност; не е представено разпореждане от Областния съд в Никозия, пред който е висящо производството по ликвидация; липсват доказателства за изразена каквато и да е воля от назначените ликвидатори на ответника. Определението е неправилно. Настоящият състав на съда споделя утвърдената практика на ВКС, намерила отражение в определение № 2171 от 31.07.2024 г. по ч.т.д. 845/2024 г. по описа на ВКС, ТК, I TO, определение № 71 от 29.03.2021 г. по ч.т.д. 488/2020 г. по описа на ВКС, ТК, II TO, определение № 214 от 23.08.2022 г. по т.д. 1745/2019 г. по описа на ВКС, ТК, II TO, определение № 81 от 06.04.2021 г. по ч.т.д. 147/2019 г. по описа на ВКС, ТК, II TO, и др., с която при позоваване на даденото тълкуване с решение по дело С – 427/2019г. на СЕС се приема, че с оглед разпоредбата на чл. 624, ал. 1 КЗ, вр. чл. 273, т. 1 и т. 2 от Директива 2009/138/ЕО решението за откриване на производство за принудителна ликвидация на застрахователното дружество в държавата по произход - Република Кипър, постановено по дело 655/18 г. по описа на ОС – Никозия, поражда действие и на територията на Република България, където дружеството е осъществявало дейността си чрез регистриран клон. На основание разпоредбата на чл. 220 от Закона за дружествата на Република Кипър, приложим по силата на чл. 624 КЗ, с факта на издаване на разпореждане за ликвидация, никое производство, което не попада в посочените в разпоредбата на чл. 292 от Директивата изключения, не може да продължи или да бъде започнато срещу дружеството, освен ако няма разрешение на съда. При приложение на чл. 220 от Закона за дружествата на Република Кипър производството срещу застрахователното дружество в друга държава членка не може да продължи без разрешение от кипърския съд, разглеждащ производството по несъстоятелност, т. е. започналото в друга държава членка исково производство по предявен срещу застрахователното дружество имуществен иск следва да бъде/да остане спряно до получаване на разрешение от съда по произход за неговото продължаване. Видно от преписката по делото с молба вх.н. 30475 от 30.05.2023 г. по регистъра на САС ищецът Ц. е представил на съда доказателства за предявяване на процесните вземания пред ответното дружество. С молбата, инициирала произнасянето на въззивния съд с обжалваното определение – вх. № 20409/30.07.2024 г. по описа на регистратурата на САС, ищецът Ц. е представил пред Софийски апелативен съд в оригинал с апостил от 18.07.2024 г. и в превод на български език „съдебно разпореждане“ по дело/съдебен иск номер 656/2018 г., издадено от председателя на „Районен съд Никозия“, с което във връзка с дружество „Застрахователна компания „Олимпик“, рег.н. НЕ 71103, по съдебен иск от Ц. Е. Ц. от 28.05.2024 г. след разглеждане на иска и представените документи, съдия Е. Г. – Андониу, е разпоредил и позволил производството по въззивна жалба по дело н. 3043/2018 г. да бъде продължено на територията на Република България срещу дружество в ликвидация „Застрахователна компания „Олимпик“, функциониращо на територията на Република България чрез клон на застрахователното дружество с ЕИК[ЕИК], плюс разходите. Разпоредено е изпращане на разпореждането и до синдика. Удостоверено е, че разпореждането е дадено на 26.06.2024 г., а документът съставен на 01.07.2024 г., както и че разпореждането е подписано от Председател на „Районен съд: Съдия Е. Г. – Андониу.“ Върху документа е извършена заверка за вярно с оригинала от деловодител И. М. с оригинален подпис и е поставен кръгъл печат на „Районен съд Никозия“. Не почива на събраните по делото доказателства изводът на въззивния съд, че представеното по делото удостоверение не изхожда от компетентния съд в Република Кипър по смисъла на чл. 220 от Закона за дружествата на Република Кипър. Видно от съдържанието му разрешението е издадено по предявен иск от ищеца Ц. Ц., разгледан по дело н. 656/2018 г. - делото, с решението по което е открито производство по принудителна ликвидация поради неплатежоспособност на ответника „Застрахователна компания „Олимпик“. В документа е изрично посочено, че се издава по разпореждане на председателя на Районен съд – Никозия – съдия Е. Г.-Андониу, заверен е от деловодител в съда и носи печат на Районен съд – Никозия с изпискване името на съда и на английски език – District Court of Nicosia. Същото наименование на съда е отразено и в поставения на гърба на оригиналния документ апостил, съставен на английски език. От извършена справка в официалния сайт на Европейския съюз на адрес: https://e-justice.europa.eu/, се установява, че в Република Кипър функционира двуинстанционна съдебна система – първоинстанционни съдилища и Върховен съд. Общите първоинстанционни съдилища са посочени като Районен съд – „ ЕрбсчйбкЬ ДйкбуфЮсйб “, както е изписан издаващият удостоверението съд в оригиналния документ, поради което настоящият състав на съда приема, че приложеното по делото разрешение за продължаване на производството пред българския съд е издадено от компетентния първоинстанционен съд в Никозия, разглеждащ производството по несъстоятелност на „Застрахователна компания „Олимпик“ по дело под номер 656/2018 г., както е и изрично отразено в документа. Преводът на апостила, поставен на гърба на документа, че заверката е от деловодител в Семеен съд, не кореспондира нито със съдържанието на апостила на английски език, където е отразено, че е издаден от служител в Nicosia District Court, каквото е отразяването и в самия документ, и който английски превод с поставения печат на документа в оригинал е определен като съответен на „ ЕрбсчйбкЬ ДйкбуфЮсйб “ – Районен съд, и е различен от посоченото в официалния сайт наименование на Съда по семейни дела – „ Пйкпгенейбкь ДйкбуфЮсйп “. В удостоверението ясно е разписана волята на компетентния съд в Република Кипър, че след извършена проверка и във връзка с производството по дело 656/2018 по повод на „Застрахователна компания „Олимпик“, разпорежда и позволява производството по гр.д. 3043/2018 г. да продължи в Република България, което според настоящия състав на съда покрива уредената с чл. 220 от Закона за дружествата на Република Кипър, приложима по силата на чл. 624 КЗ, хипотеза при която производството в Република България може да продължи, респективно налице са предпоставките за възобновяване на спряното производство по в.гр.д. 3043/2018 г. по описа на САС. Цитираният приложим закон не поставя други изисквания за продължаване на производството, както и изключва повторна проверка от страна на сезирания съд на другата държава, включително дали правилно е издадено разрешението от съда по несъстоятелността в Република Кипър за продължаване на производството, поради което и неправилно с обжалвания съдебен акт е прието, че възобновяването на производството е предпоставено от събиране на други документи – исковата молба по делото пред съда по несъстоятелността; декларация; акт на синдиците; доказателства в кой списък е включено вземането и т.н. По тези мотиви обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение