Решение № 6061 от 03.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10422/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Италгифт БГ“ЕООД, чрез адвокат И. Младенов, против Решение № 25122/22.07.2025 г., постановено по адм. дело № 755/2024 г. по описа на Административен съд София- град (АССГ). В касационната жалба се твърди, че съдебното решение неправилно на всички основания по чл.209, т.3 АПК. Доказани били всички елементи на сложния фактически състав за получаване на обезщетение за имуществени вреди от отменено, с влязло в сила съдебно решение, като незаконосъобразно Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да бъде уважен предявения иск Ответникът по касационната жалба – Националната агенция за приходите, чрез юрк.Г. Антонова, оспорва касационната жалба. Иска оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд София-град се е развило по исковата молба на „Италгифт БГ“ЕООД против Националната агенция за приходите (НАП), с която, на основание чл. 203, ал. 1 АПК, във вр. чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), е предявен иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди, в размер на 281 639, 52лв главница, заедно със законната лихва, считано от 24.01.2024г. до окончателното изплащане на сумата, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение за обжалване на Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки (ПНПОМ) с изх.№С220022-023-001490/26.05.2022г., издадено на осн. чл.121, ал.1 ДОПК, от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП София, потвърдено с Решение №ПО-71/18.07.2022г. на директора на ТД на НАП София, отменено окончателно с Решение №5473 от 21.09.2022г. на АССГ по адм.д.№ 7133 по описа за 2022г. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил предявения иск. Първоинстанционният съд се е позовал на алинея 3 на чл.8 ЗОДОВ, съгласно която, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. Приел е, че ЗОДОВ се прилага само ако и когато увреденият не разполага с друг ред на обезвреда и случаят е точно такъв. ПНПОМ е отменено като незаконосъобразно с окончателно Решение №5473/21.09.22г. на АССГ, като в производството по отмяната му съдът, въз основа на представените доказателства за плащане на адвокатски хонорар – договор за правна защита (без дата), след като е отменил оспорения административен акт е присъдил в полза на „ИТАЛГИФТ БГ“ ЕООД и разноски за адвокат и държавна такса в размер на 2050 лева. Осъществен е предвиденият в чл.161 от ДОПК специален ред за обезщетение за разноски за адвокат, поради което редът по чл.1 от ЗОДОВ не може да се ползва за заобикаляне на ДОПК и претендиране на по-голям размер от вече присъдения. Отделно от това, първоинстанционният съд е изброил елементите на фактическия състав на отговорността за обезщетение от незаконосъобразен административен акт, които са дадени кумулативно. Съдът е приел, че всъщност не е доказана вреда за дружеството - ищец в претендирания размер главница, защото от неговия патримониум не е излязла претендираната сума (плащането на сумата по сметка на адв.Г. Гълъбова е станало от дружеството „Милано карс“ООД, макар това да е станало по нареждане на дружеството- ищец). Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. По делото се претендират вреди от обжалване на Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки, отменено по съдебен ред. За да възникне законовата отговорност на ответника, следва да е налице незаконосъобразен административен акт, реално причинена вреда от действието на акта, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Обоснован и законосъбразен е решаващият извод на първоинстанционния съд, че ищецът, за когото е доказателствената тежест, не е установил наличието на всички законови предпоставки, обуславящи основателността на предявения иск за обезщетение. На 01.09.2022г. е сключен договор между Еднолично адвокатско дружество „Гълъбова“, ЕИК 176357657, представлявано от адв. Г. Гълъбова от Софийската адвокатска колегия и „Италгифт БГ“ЕООД и „Милано карс“ООД, двете дружества със седалище и адрес на управление в гр.София, представлявани от управителя А. М.. Съгласно договора (чл.1), адвокатското дружество приема разплащането на 144 000 евро (с левова равностойност 281 639, 52), представляващи адвокатско възнаграждение с включен ДДС по договор за правни услуги и съдействие от 01.09.2022г., сключен между адвокатското дружество и „Италгифт БГ“ЕООД, да се извърши чрез използване на специалната сметка на адвоката по чл.39 от Закона за адвокатурата, посочена конкретно, като „Милано карс“ООД приема да нареди от името и в полза на „Италгифт БГ“ЕООД посочената сума по посочената сметка. Според чл.2 от договора, адвокатското дружество, след постановяване на Решението по адм.д.№ 7133/22г. на АССГ, 60-ти състав, което е с положителен резултат, и в деня, в който бъдат вдигнати наложените запори по посочени банкови сметки на „Италгифт БГ“ЕООД, наложени с ПНПОМ с изх.№С220022-023-001490/26.05.2022г., следва да преведе депозираната при адвокатското дружество сума по друга сметка на ЕАД „Гълъбова“. За услугата по договор за правна помощ и съдействие от 01.09.2022г. е издадена фактура №233 от 12.01.2023г. от ЕАД „Гълъбова“ на „Милано карс“ООД за сумата 281 639,52лв. с ДДС. При оспорването на ПНПОМ с изх.№С220022-023-001490/26.05.2022г. по адм.д.№7133/22г. на АССГ, 60-ти състав, на 15.09.2022г. в открито съдебно заседание е представен договор за правна защита и съдействие без дата, между адв. Гълъбова и „Италгифт БГ“ЕООД за сумата 3 500лв., които са присъдени на дружеството с влязлото в сила Решение №5473 от 21.09.2022г. на АССГ по адм.д.№ 7133 по описа за 2022г., с което е отменено Постановлението за налагане на обезпечителни мерки. При тези факти, обосновано първоинстанционният съд е приел, че няма никакви доказателства ищецът да е платил сумата 281 639,52лв. като разноски по приключилото в полза на „Италгифт БГ“ЕООД адм.д.№ .№ 7133 по описа на АССГ за 2022г. Следователно, не е доказано тази сума да е излязла от патримониума на дружеството и да представлява имуществена вреда за него, която да е в пряка причинна връзка с отмененото като незаконосъобразно Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки. Липсата на който и да е елемент от сложния фактически състав на отговорността по ЗОДОВ от незаконосъобразни административни актове е достатъчно, за да се откаже материално-правна легитимация по иска за обезщетение, както правилно е приел и първоинстанционният съд. (В същия смисъл по подобен казус вж Решение №5222 от 14.05.2026г. по адм.д.№ 8380/20225г. на ВАС, състав на трето отделение) Отделно от изложеното, настоящият състав на касационната инстанция намира, че правилно първоинстанционният съд е приел и че след като в производството по оспорване на постановлението по съдебен ред са представени доказателства за направените в това производство разноски за адвокатски хонорар, платен от жалбоподателя, които са присъдени с влезлия в сила съдебен акт, да се претендират още разноски за същото производство по реда на ЗОДОВ противоречи на чл.8, ал.3 от този закон и заобикаля изричната правна уредба на отговорността за разноски при оспорване на административен акт по съдебен ред. По тези съображения, първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и следва да остане в сила, като на ответника се присъди юрисконсултско възнаграждение за сума в размер от 120 евро, при приложението на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение