Определение № 142 от 14.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2716/2017 г.

Образувано е по частна жалба на Н. Я. Я. срещу определение от 27..03.2017 г. по ч.гр.д. № 30 /2017 г. на Софийски апелативен съд, г.о., 2 с-в., с което е върната частна касационна жалба, инкорпорирана в писмо на Н. Я. от 21.02.2017 г. срещу определение от 30.01.2017 г. по делото. Съставът на Софийски апелативен съд (нататък и САС) е приел, че от Н. Я. е подадена частна касационна жалба, че тя е нередовна, че въпреки дадените от него (САС) указания, частният жалбоподател Н. Я. не е отстранила нередовностите в определения от закона срок – жалбата и не е приподписана от нарочно упълномощен адвокат и не е представила отделно изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Частната жалба е допустима, тъй като обжалваното определение е въззивно и слага край на производството по предоставяне на правна помощ, поради което подлежи на обжалване пред ВКС съгласно чл.274,ал.2,изр.1 ГПК. Частната жалба е неоснователна по следните съображения, които са различни от тези, изложени в мотивите на обжалваното определение на въззивния съд: С обжалваното определение от 30.01.2017 г. по делото на САС е потвърдено определение на първоинстанционния съд, с което е отказано предоставяне на правна помощ на Н. Я.. Това определение е постановено на основание чл.95,ал.5 ГПК, съгласно която производството, с което се отказва предоставянето на правна помощ, подлежи на обжалване с частна жалба. А съгласно правилото на чл.95,ал.6 ГПК определението на съда по частната жалба (това по чл.95,ал.5 ГПК ) е окончателно. Т.е. производството по отказ от предоставяне на правна помощ е уредено като двуинстанционно. Следователно, подадената от Н. Я. частна жалба срещу окончателното определение на САС, с което е потвърдено определение, с което е отказано предоставянето на правна помощ, е недопустима, не подлежи на разглеждане, а на връщане от въззивния съд. Поради което и обжалваното в настоящото производство определение от 27..03.2017 г. по ч.гр.д. № 30 /2017 г. е законосъобразно. Поради изложеното частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Разноски не се претендират и не следва да бъдат присъждани. Воден от изложеното и на основание чл.278 ГПК настоящият състав