Определение № 8868 от 26.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5650/2025 г.

Производството е по чл. 145 от АПК във връзка с чл. 36 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Д. В. П., съдия в Административен съд София - град срещу Решение по т.6 от Протокол № 14/29.04.2025 г. от дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, с която е оставено без уважение възражението относно изготвената комплексна оценка от периодично атестиране и на основание чл. 205, ал. 4, т. 1 от Закона за съдебната власт е приета комплексна оценка от атестирането „много добра” – 97 точки. В жалбата са изложени подробни съображения за неоснователно отнемане на точки при изготвяне на комплексната оценка. Ответникът – Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез процесуалния представител Н. Георгиева изразява становище за недопустимост на жалбата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира подадената жалба за недопустима поради липса на правен интерес от предприетото оспорване – основание за недопустимост на съдебното производство по чл. 159, т. 4 от АПК. Законът за съдебната власт не съдържа разпоредби, които да предвиждат и при които да се взема предвид точковото изражение на определената комплексна оценка. Във всички случаи, където тя е елемент от фактическия състав на нормите, е предвидено единствено наличието на нейното словесно изражение. Последното не може да бъде преоценявано и преразглеждано, тъй като се ползва от стабилитета на породилия правни последици влязъл в сила административен акт. С разпоредбата на чл. 204а, ал.3 от ЗСВ е уредено, че комплексната оценка от атестирането може да е положителна или отрицателна. Степените на положителната комплексна оценка са: задоволителна, добра и много добра. Съгласно чл. 84, ал. 4 от Методиката за атестиране на съдия, прокурор, следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител, приета с решение на ВСС, „много добра“ комплексна оценка по отношение на съдия, прокурор или следовател се формира при констатирано „много добро изпълнение на работата” при общ сбор от броя на точките по отделните критерии от 86 (осемдесет и шест) точки до 100 (сто) точки. В ЗСВ и в приетите от ВСС методики не се съдържат разпоредби, предвиждащи в определени хипотези на повишаване, преместване и определяне на старшинство да се взема предвид не само степента на положителната комплексна оценка, но и нейното точково изражение. Сумарният брой точки от цифровото оценяване по критерии засяга по пряк и неблагоприятен начин правата и интересите на атестирания магистрат само в случаите, когато е обосновал поставянето на по-ниска по степен комплексна оценка по чл. 204а, ал. 3 от ЗСВ. В случая с оспореното решение ВСС е определил най – високата по степен положителна комплексна оценка, поради което този акт е позитивен за жалбоподателя. В резултат на оспорването не би могъл да се постигне друг, по – благоприятен резултат, тъй като с решението на ВСС е определена максималната по степен комплексна оценка. След като оспореният акт е благоприятен за оспорващия Д. П., то неговите права и законни интереси не са засегнати от решението на ВСС. С него не се създават и задължения за съдия П.. Правен интерес би бил налице в случай, че ВСС е приел по – ниска по степен комплексна оценка от предложената от помощната атестационна комисия, какъвто не е налице. Съдържащите се в жалбата подробни съображения, свързани с необосновано отнемане на точки по критерия „Правни познания и умения за прилагането им“ и „Умения за оптимална организация на работата“ не обосновават правен интерес от оспорването по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК. Мотивите за определянето на комплексна оценка от атестирането "много добра" - 97 точки не подлежат на самостоятелно обжалване от актовете. Оспорените решения на Съдийската колегия на ВСС са позитивни и благоприятни за атестирания магистрат, поради което за него не е налице правен интерес от търсената съдебна защита. В същия смисъл се е формирала безпротиворечива съдебна практика, визирана в Определение № 1099 от 28.01.2014 г. на ВАС по адм. дело № 14613/2013 г., VI о., Определение № 13510 от 12.11.2014 г. на ВАС по адм. дело № 13274/2014 г., VI о., Определение № 1096 от 30.01.2015 г. на ВАС по адм. дело № 279/2015 г., 5-членен с-в, Определение № 6007 от 25.05.2015 г. на ВАС по адм. дело № 5120/2015 г. и др. Жалбата, подадена от лице без правен интерес от оспорването, е процесуално недопустима, поради което на основание чл. 159, т. 4 от АПК следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното производство – прекратено. По изложените съображения и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,