Определение № 12874 от 27.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11063/2024 г.

Образувано е по частна жалба на А. Б. И. от гр. Благоевград, чрез адв. Стойкова против определение № 3059 от 08.10.2024г., постановено по адм. дело № 1187/2024г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу заповед №3282з - 3942/20.08.2024г. на директора на ГД "Гранична полиция" при МВР и производството по делото е прекратено. В частната жалба се навеждат доводи, че определението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необосновано. Оспорват се изводите на АС - Благоевград, че заповедта има характер на вътрешнослужебен акт и не подлежи на съдебен контрол. Твърди, че заповедта има характера на акт по чл.165 ЗМВР за временно преназначаване на същата или по - висока длъжност. По подробно развити съображения в частната жалба се иска отмяна на оспореното определение, ведно със законовите последици. Претендира разноски. Ответната страна – директор на ГД "Гранична полиция", чрез процесуален представител Мицова, в представен писмен отговор, намира частната жалба за неоснователна, а оспореното определение правилно, поради което моли да бъде оставено в сила. Не претендира разноски. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, намира, че частната жалба е подаден в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред АС - Благоевград е заповед № 3282з - 3942/20.08.2024г. на директора на ГД "Гранична полиция", относно възлагане функции на държавен служител от РДГП - Смолян, с която на основание чл.6, ал.3 от Инструкция №8121з - 1244 от 14.10.2015г. за наблюдението на държавната граница на РБ са възложени функции по гранично наблюдение в 02 група "Охрана на държавната граница" от ГПУ - Петрич към РД "ГП" - Смолян, на младши инспектор А. Б. И. - старши полицай в ГКПП "Кулата" от ГПУ - Петрич към РД "ГП" - Смолян при ГДГП - МВР, за времето от 22.08.2024г. до 21.11.2024г. включително, като са изброени вменените функции. За да постанови оспореното определение, първоинстанционния съд е приел, че оспорената заповед не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, заповедта има вътрешнослужебен характер по смисъла на чл.2, ал.2, т.3 АПК, съгласно който от обхвата на АПК са изключени, изрично актовете, с които се създават права и задължения за органи и организации, подчинени на органа, издал акта, освен ако с тях се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица. По изложените доводи е приел, че оспореният акт не подлежи на съдебен контрол, оставил е без разглеждане жалбата като недопустима на основание чл.159, т.1 от АПК и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. Споделят се изцяло изводите на АС - Благоевград, че оспорената заповед не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК, а притежава характеристиките на вътрешнослужебен акт, попадащ в хипотезата на чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК. Посочените актове, наречени в административноправната теория вътрешнослужебни актове, съгласно чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК не подлежат на контрол, освен ако с тях се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица. В случая правилно съдът е приел, че липсва такова засягане, актът има само вътрешно, но не и външно действие - не засяга права и интереси на граждани и юридически лица. Същият има само вътрешно-организационен, изцяло служебен характер. С решение № 21 от 26.10.1995 г. по конституционно дело № 18/1995 г. на Конституционния съд, е прието, че разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията обхваща "всички административни актове" без оглед на техния характер и теоретична квалификация и че Конституцията не въздига в решаващ критерий конкретната квалификация на административния акт, която в редица случаи може да бъде и спорна, а решаващ при преценката е правният ефект на административния акт - дали засяга субективни права или законни интереси на граждани или юридически лица. Според чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК, извън обхвата на кодекса са актовете, с които се създават права или задължения на органи, подчинени на органа, издал акта, освен ако с тях се засягат права, свободи или законни интереси на граждани. Съдържанието на понятието "засягане" е установено от Конституционния съд в посоченото решение № 21 от 26.10.1995 г. по конституционно дело № 18/1995 г., според което административният акт "засяга" по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията граждани и юридически лица, когато нарушава или застрашава техни права или законни интереси. Това обективно нарушаване или застрашаване на субективно право или законен интерес на гражданин или юридическо лице е материалноправното основание за включване на административния акт в кръга на съдебно обжалваемите актове. Практически това "засягане" се обективира в нарушаване на правна норма от по-висок ранг, която обжалваният административен акт нарушава. Същевременно това материалноправно основание легитимира процесуалноправния интерес от съдебното обжалване на административния акт. Недопустимо е обжалването на акта от лице, чиито права или законни интереси не са нарушени или застрашени. Съгласно т. 6 от мотивите на Решение № 21/26.10.1995 г. по к.д. № 18/1995 г. на Конституционния съд, оспорването на вътрешнослужебните актове по съдебен ред е допустимо само в случаите, когато същите са изгубили своя чисто тълкувателен или вътрешен характер и проявяват действие "навън" - спрямо трети лица /граждани и юридически лица/, какъвто процесният случай не е. По силата на чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК от приложното поле на закона са изключени актовете на административните органи, с които се създават задължения за техни подчинени органи или се разрешават вътрешнослужебни въпроси, като в случая отсъства предвиденото в същата норма изключение - наличие на засегнати права и интереси на други лица, обуславящо допустимост на обжалването по съдебен ред. С оглед вътрешноведомственото им естество тази категория актове не съдържат властническо волеизявление, което едностранно да поражда промяна в правната сфера на гражданите и организациите. Несъстоятелна е тезата на частния жалбоподател, че по своя характер, оспорената заповед представлява акт по чл.165 ЗМВР. Цитираната разпоредба урежда хипотеза на временно преназначаване на държавния служител на същата или по - висока вакантна длъжност до заемането й или при отсъствие на титуляря над 30 дни по ред, определен с Наредба на министъра на вътрешните работи - Наредба №8121з -310 от 17.07.2014г. за преназначаване на държавните служители в МВР. Временното преназначаване по чл.165 ЗМВР е свързано с промяна на самата длъжност в рамките на структурата, в която заема длъжност държавния служител или преназначаване на вакантна длъжност в щатове на други структури на МВР. Процесната заповед не е свързана с такава промяна на длъжността, заемана от жалбоподателя, а единствено с възлагане на функции по гранично наблюдение в рамките на заеманата от него длъжност - старши полицай в ГКПП "Кулата" от ГПУ - Петрич към РДГ "Гранична полиция" - Смолян при ГДГП - МВР. Налице е хипотезата на чл. 159, т. 1 АПК, тъй като оспорената заповед не притежава белезите на индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1-4 АПК или общ административен акт по чл. 65 АПК, а представлява вътрешноведомствен акт по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК, с който не се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица, поради което е изключен от обхвата на съдебния контрол по реда на АПК. Оспореното определение е правилно и не страда от пороци, обуславящи неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,