Определение № 152 от 13.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1056/2020 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Б. С. П. от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адв.М. Р. от САК срещу определение № 34 от 23.1.2020 г, постановено по гр.дело № 3746/2019 г на ВКС, Трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молба вх.№ 63642/15.5.2019 г по описа на СГС, подадена от частния жалбоподател за отмяна на влязлото в сила съдебно решение № 4083/7.6.2014 г по гр.дело № 7226/11 г на СРС, I-21 състав и е прекратено производството по делото. В частната жалба се подържа, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно.Съдът следва да обсъди всички представени от молителя доказателства, за които са твърди, че са нововъзникнали и новосъздадени по същество, а не да остави молбата за отмяна без разглеждане и прекрати производството считайки, че същите нямат връзка със спора.Моли обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено, а делото върнато на състава на ВКС за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по основателността на молбата. Ответницата по молбата А. С. С., поставена под пълно запрещение е подала писмен отговор чрез настойника си адв.В. М., в който се подържа, че подадената частна жалба е неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено, тъй като за пореден път молителят инициира производство по отмяна на влязлото в сила съдебно решение, твърдейки че се е снабдил с нови доказателства, които са от значение за спора.Предвид горното намира, че подадената молба за отмяна е неоснователна и недопустима. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното: С влязло в сила на 29.12.2015 г съдебно решение № 1149/2.6.2015 г, постановено по гр.дело № 3788/14 г е потвърдено решение № 4083/7.6.2014 г по гр.дело № 7226/2011 г на СГС, Първо ГО, 21 състав, с което е унищожен на основание чл.31 ал.1 ЗЗД договор от 26.7.2005 г, обективиран в нотариален акт № ., т.., н.д. №. на нотариус Н., по силата на който А. С. С. е продала на Б. С. П. собствения си апартамент, находящ се в [населено място], на [улица].Прието, че процесният договор е подписан от дееспособно лице, което при сключването му не е могло в пълна степен да разбира и ръководи действията си поради заболяване-параноидна шизофрения, тъй като към момента на сделката прехвърлителката не е осъзнавала съдържанието на действията си, средствата, които е използвала и целта, която е преследвала, т.е в момента на сделката С. не е притежавала нормална оценъчна дейност.Относно възражението за давност, съдът е приел, че искът е предявен в срока по чл.32 ал.2 ЗЗД, тъй като е започнал да тече от 26.7.2005 г-датата на сключване ката, а до 26.6.2006 г-влизане в сила на съдебното решение, с което С. е поставена под пълно запрещение са изтекли 10 месеца и 25 дни; от 21.6.2006 г до 27.11.2006 г давността е спряла да тече, когато на ищцата е назначен настойник, както и за още 6 месеца – до 27.5.2007 г.От тогава до смъртта на настойника давност е текла, след това е спряла да тече и отново е започнала да тече от датата на назначаването на нов настойник, като въз основа на тези данни е прието, че искът по чл.31 ал.1 ЗЗД е предявен в рамките на тригодишния давностен срок. На 15.5.2019 г Б. П. е подал молба за отмяна на влязлото в сила съдебно решение.Същата е оставена без движение с разпореждане от № 259 от 21.10.2019 г по гр.дело № 3746/19 г като на молителя е даден едноседмичен срок, в който да отстрани недостатъците й, които се изразяват в излагане на твърдения, които си противоречат с други изложени твърдения и доказателства, приложени към молбата.На молителя е указано да уточни твърденията си за новите факти и доказателства, от значение за делото, които са открити впоследствие-след влизане на решението в сила, както и за момента на откриването им, включително и за причините да не могат да се посочат или представят своевременно. В изпълнение на горните указания молителят е подал молба-уточнение от 8.11.2019 г.Въз основа на нея, както и на първоначалната такава съставът на ВКС е приел, че е сезиран с молба по чл.303 ал.1 т.1 ГПК, в която молителят не е посочил защо представените от него доказателства са от съществено значение за спора.Приел е, че твърденията, че ще се доказва фигурата на „фактически настойник“, както и че ще се установява възможността на ищцата да разбира свойството и значението на извършеното към 2019 г са такива, които нямат връзка с обстоятелствата по делото, имащи значение за спора, а именно, че С. е имала назначен настойник в периода 20.9.07 г-16.3.09 г, както и че е могла да се грижи за работите си към датата на сключване на сделката през 2005 г.Приел е, че представените доказателства обективно нямат връзка със спора, а изложените от молителя твърдения за тяхното значение за делото не са изложени, поради което е счел, че молбата е нередовна и я е оставил без разглеждане. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното: С тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 7/2014 г., ОСГТК е прието, че когато при извършената проверка Върховният касационен съд констатира, че в молбата не се съдържа ясно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, следва да укаже на страната тази нередовност, като й даде срок за нейното отстраняване. Ако в рамките на предоставения срок нередовността не бъде отстранена, молбата се оставя без разглеждане, а образуваното пред Върховния касационен съд производство се прекратява.Съгласно чл. 307, ал. 1 ГПК по допустимостта на молбата за отмяна Върховният касационен съд се произнася в закрито заседание.Проверката обхваща: подлежи ли атакуваният акт на отмяна по реда на чл. 301 ГПК; молбата изхожда ли от легитимирано лице; спазен ли е преклузивният срок за подаване на молбата за отмяна; дали подадената молба е редовна. В разглежданият случай подадената молба е допустима и редовна.Още в първоначалната такава молителят е изложил твърдения за непълнота на доказателствения материал по делото, дължаща се на обективна невъзможност да се установи истината по време на неговата висящност.Подържал е, че на 27.3.2019 г му е връчено писмо изх.№ РСЦ19-ГР-94-396/26.3.2019 г на кмета на район „С.“, както и, че му е връчена жалба от А. С. до главния прокурор, ведно с документи от настойническата преписка.С това писмо П. бива уведомен хронологично за учреденото законно представителство на поставената под пълно запрещение.Тези доказателства се съдържат на стр.25 до 61 от делото.Част от тях са новооткрити и други- нововъзникнали /ръкописния сигнал, изходящ от С./. С тях молителят е посочил, че иска да установи две обстоятелства: че поставената под запрещение е имала настойник, който е упълномощавал адвокати, правил е искания за допускане на правна помощ и ефективно е изпълнявал действия за защита на интересите й, поради което давността за предявяване на иска не е спряла да тече; както и, че дееспособната прехвърлителка, която към момента на сделката не е била поставена под запрещение е била в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи действията си, като доказателство в тази насока е и подадената от нея ръкописна жалба до главния прокурор на 18 страници, от което се установява, че е имала и има светли моменти. При тези данни настоящият състав на Върховният касационен съд намира, че подадената молба за отмяна не е била нередовна и незаконосъобразно е била оставена без разглеждане.Отношение по въпроса дали новооткритите обстоятелства и новите писмени доказателства установяват основателността, както и дали твърденията на молителя противоречат на тези доказателства не могат да се обсъждат във фазата по разглеждане на допустимостта на молбата. Предвид изложеното Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато на състава на ВКС, Трето ГО за произнасяне по същество на подадената молба за отмяна и