Решение № 5440 от 20.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12034/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от А. С. Н. срещу Решение № 4266/30.10.2025 г. по адм. дело № 406/2025 г. по описа на Административен съд - Стара Загора. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – гр. Стара Загора с писмен отговор изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 от АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С Решение № 4266/30.10.2025 г. по адм. дело № 406/2025 г. Административен съд - Стара Загора е отхвърлил оспорването по жалба на А. С. Н. против Решение № 2153-23-18 от 26.03.2025г. на Директор на ТП на НОИ Стара Загора, с което е потвърдено разпореждане [номер] от 31.01.2025г. на началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ - Стара Загора. Приел е, че оспорените актове са издадени от компетентни органи, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Решението е валидно, допустимо и правилно. При прецизно изяснена фактическа обстановка първоинстанционният съд е достигнал до обосновани и правилни правни изводи досежно материалната законосъобразност на оспорения административен акт, издаден при наличието на законовите предпоставки на чл.69б, ал.1-2 от КСО. Съдът е обосновал изводите си, че за периода от 14.12.1988г. до 31.08.1990г., през който касаторът е работил в СО Мини Марица Изток, рудник Трояново – север като локомотивен машинист през време на отбиване на наборна военна служба следва да бъде прието за трета категория труд. От фактическа страна по делото е установено, че със заявление вх. № 2113-23-119 от 22.01.2025г. А. Н. е поискал да му се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/ на осн. чл.69б от КСО. По приложени две удостоверения, обр. УП-3, издадени от „МИНИ МАРИЦА ИЗТОК ЕАД- клон Рудник Трояново-1, съгласно които А. С. Н. за времето от 07.04.1988-07.06.1988г. /02 месеца/ и за времето от 28.09.1990г. до 31.12.1999г. е полагал труд на длъжност локомотивен машинист в участък Ж.П. транспорт, определен като труд от първа категория. Съгласно опис на осигурителен стаж, за времето от 26.08.1988г. до 31.08.1990г. Н. е бил срочно служещ в българската армия или общо 02г. 00м. и 05 дни. С разпореждане [номер]/ 31.01.2025г., ръководителят на отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ Стара Загора е постановил отказ да се отпусне на Н. ЛПОСВ поради липса на предпоставките по чл.69б, ал.1-2 от КСО, съответно на чл.68 от КСО. Прието е че, А. Н. е удостоверил стаж от първа категория в размер на 09 г. 05м. и 03 дни, поради което не му се следва отпускане на исканата на това правно основание ЛПОСВ, тъй като няма придобит стаж от първа категория в минималния размер от 10 години, макар и да има навършена изискуемата се възраст от [възраст] и общ сбор от 100т. С Решение №2153-23-18 от 26.03.2025г. Директорът на ТП на НОИ Стара Загора е потвърдил обжалваното от А. Н. разпореждане [номер] на ръководител на отд „Пенсии“ при ТП на НОИ - Стара Загора. Установено е и между страните не се спори, че през процесния период А. Н. е отбивал редовна военна служба, като считано от 26.09.1988г. е зачислен в поделение 58180 Трояново и е уволнен по силата на Заповед № 0220/31.08.1990г. на командира на 1-ви железопътен батальон за услуга, [населено място] от поделение 58760 на 30.08.1990г. Съобразно историческа справка, поделение 58180, въз основа на заповед № ОК-010/30.01.1987г., е прерастнало в 4-та ЖПСтрБр, считано от 30.01.1987г. За времето от 1985г. до 1993г. 4-та ЖПСтрБр е изпълнявала дейности като услуги с работна ръка и капитално строителство на обекти в СМЕК Марица изток, вкл. и Рудник Трояново 1. Установено е още, че в разплащателните ведомости А. Н. не фигурира в звено „Експлоатация – ел. локомотивни машинисти“ към участък „ЖП Транспорт“ при слон Рудник Трояново-север, [населено място]. Пред органа е представена служебна бележка, издадена от щаба на поделение 5760- Трояново, че А. Н. по време на отбиване на военната си служба е работел като ел. машинист в гара Разделна. Също не е спорно, че Рудник Трояново - север, като част от бившето СО Марица Изток, е бил открит рудник. Отказът на пенсионния орган да признае периода на наборната служба в поделението на бившето СО Марица Изток от първа категория труд е мотивиран с разпоредбата на чл.81, ал.1 от ППЗП /отм./, което следва да се приеме за правилно. По силата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. От разпоредбата на чл. 44, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ следва, че за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски, съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. Съгласно чл. 81 от ППЗП се зачита за трудов стаж от трета категория изслужената наборна военна служба или приравнената към нея на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство. Времето, прекарано на подземна работа в мините и рудниците с подземна експлоатация от лицата, отбиващи наборната си военна или трудова служба, се зачита за трудов стаж от съответната категория. Като се отчете т. 6 от ПКТП /отм./, следва да се отбележи, че едва с изменението на посочената разпоредба от ДВ бр.10/02.02.1990 г. длъжностите локомотивен машинист и помощник - локомотивен машинист от отрасъл транспорт са уредени като труд от първа категория. Съответно, за голяма част от периода на наборната военна служба, заеманата от А. Н. длъжност дори не се е считала за първа категория труд. Оплакванията на касатора за наличие на касационните основания по чл. 209, т.3 от АПК - допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, са лишени от основание. Съдът е установил релевантните за спора факти и обстоятелства и аргументирано е отговорил на правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съгласно изискванията на чл. 168 от АПК. По тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. При този изход на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски в размер на 102,26 (сто и две евро и двадесет и шест цента) евро за юрисконсултско възнаграждение, определени на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,