Определение № 313 от 19.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 189/2009 г.

Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Б. М. Ю. от гр. П., срещу определение № 141 от 16.01.2009 г. по ч.гр.д. № 88/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане въззивната му частна жалба вх. № 11673/14.11.2008 г. против определение от 05.03.2008 г. по гр.д. № 12/2000 г. на Асеновградския районен съд и е прекратено производството по ч.гр.д. № 88/2008 г. на Пловдивския окръжен съд. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност и се иска отмяна на обжалваното определение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа частната касационна жалба и провери обжалваното определение с оглед изискванията на чл. 274 и сл. от ГПК. Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да остави частната жалба на Б. М. Ю. от гр. П., против определение от 05.03.2008 г. по гр.д. № 12/2000 г. на Асеновградския районен съд, с което против него е издаден изпълнителен лист за присъдена издръжка, Пловдивският окръжен съд е приел, че частната жалба е недопустима като просрочена. Обжалваното определение като краен резултат е правилно. С разпореждане от 05.03.2008 г. по гр.д. № 12/2000 г. на Асеновградския районен съд е издаден изпълнителен лист в полза на М. Р. Ю. от гр. А. против Б. Ю. от гр. П. за присъдената с решението издръжка. Молбата за издаване на изпълнителен лист е депозирана на 05.03.2008 г. по време на действие на ГПК/2007 г., в сила от 01.03.2008 г./, поради което неправилно въззивният съд е приел, че частното производство е по реда на чл. 213 и сл., вр. с чл. 244, ал. 1 ГПК/отм./, вр. с § 42, ал. 1 ЗИД на ГПК. В настоящият случай частната жалба срещу разпореждането на първоинстанционния съд за издаване на изпълнителен лист следва да се разглежда по реда на чл. 407 ГПК. Съгласно чл. 407, ал. 1 ГПК разпореждането, с което се уважава или отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист, може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок, който за молителя тече от връчване на разпореждането, а за ответника – от връчване на поканата за доброволно изпълнение. От представената покана за доброволно изпълнение, издадена на 10.05.2008 г. и връчена по местоработата на жалбоподателя, както е адресирана, при условията на чл. 46, ал. 2 ГПК на 21.05.2008 г., видно от приложената разписка на л. 6, се установява, че той е надлежно уведомен, обстоятелство, което не се оспорва от него. Двуседмичният срок за обжалване по чл. 407, ал. 1 ГПК е започнал да тече от 21.05.2008 г., при условията на чл. 60, ал. 5 ГПК и е изтекъл на 04.06.2008 г./сряда, работен ден/, а частната жалба е подадена на 14.11.2008 г. - след изтичане на срока за обжалване, поради което правилно въззивният съд с обжалваното определение я е оставил без разглеждане като просрочена и е прекратил производството по делото като недопустимо. С оглед на горното като неоснователна частната касационна жалба на Б. М. Ю. от гр. П. следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение на Пловдивския окръжен съд, чиито краен резултат е правилен, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,